Не знам точно на кого отговарям, имам предположение, но ще е по-хубаво да избистриш съмненията ми
За дисциплината мога да разкажа доста. От две години се занимавам с нея и все още прескачането на препятствия ми липсва, защото това съм правила в останалите 10години от общо 12те, през които съм яздила. Често ми се иска да се върна в конкур ипика, но когато яхна някой от арабите из балкана - в горите и по поляните, и си казвам, че това повече ми допада. Всъщност истината може би е, че тук ми дадоха истински шанс да се изявя и да работя в екип както винаги съм искала и мечтала. Досега винаги са възпрепятствали изявите ми, може би не умишлено, но за собствена изгода. Определено разочарованията ми при прескачането на препятсвия е по-голямо. Всъщност за разочарования в индюранса не мога и да говоря, защото тези две години бяха истинска положителна и несравнима емоция, подплатена с отлични постижения. От конкур ипика хубавите ми спомени са само с Находка. Мечтая някой ден пак да имам конкур ипичен кон и да ходя пак по състезания по прескачане, макар и не с амбициите да ставам майстор на спорта, а просто заради доброто старо време. Стига вече с лирическите отклонения, сега по същество.
Дисциплината наистина е млада за България, но мисля че много хора могат да се включат в нея.Хубавото е, че като член на комисията по индюранс за БГ и деен участник в нея, си поставихме аз и останалите й членове, високи изисквания, които ще гоним занапред, а не примитивни правила, с които ще гоним световните сили в дисциплината с години наред. Това е хубав спорт, с интересни коне. В началото ми беше много странно да яздя кон с размерите на куче, но бързо свикнах. Друго странно нещо бе стилът на езда. Така популярното "събиране и подчинение" на коня тук нямат място. Арабът и по-точно арабът за индюранс не се нуждае от това, не се нуждае всъщност ездачът му. Това са живи коне, предани, интелигентни, сърцати, упорити, определено с характер и мисля, че са веселяци. Не споделям мнението на хората, които твърдят, че това са "кисели" коне. Дисциплината изисква много дисциплина, постоянство, екипна работа, познания, методичност и ред други качества. Момичето, с което яздя - Жанина Иванова е тренирала 2години, а може би и малко повече от 2, в Англия с един от най-добрите треньори в кралството. Въпросният треньор тренира конете на Шейх Мохамед Ал Мактум от Дубай. Сами разбирате колко много е спечелила тя с престоя си там, с познанията, които е придобила и опита. Естествено от това може да се възползва интелигентен човек, който преди всичко обича и конете. Е, с Жана се сработих много добре. Установихме, че мислим еднакво, но това е една друга тема Обикновено тренираме рано сутрин, защото през лятото става много топло и после е тежко на конете. Къпем ги всеки ден, храним ги със специални храни, добавки, защото това е неизбежно при спортисти от такъв клас и в такава тежка дисциплина. Досега не съм имала леко състезание, може би единственото такова за мен бе това в Гърция в началото на годината. Моите коне са два (става въпрос за тези, с които се състезавам), а иначе съм си "заплюла" още един два, а може и три
ето малко снимки:
това е Бахри, тук сме в Румъния тази година
пак той, тук сме в Цигов чарк 2008г.
отново в Цигов чарк
аз, Топчо и Жана в Шумен тази година
аз и Захир в Цигов чарк тази година
За тези, които не знаят само да спомена,че Бахри е кастрат, а Захир е жребец. Другият ми любим кон също е жребец и се казва Ташрин. Бахри е от Сирия, а Топчо е от Кабиюк.
Надявам се да е било интересно, всъщнос не разказах много за същността на самата дисциплина,т.е. правилника, но не разбрах дали това ще ви интересува. Ако на някой му е любопитно нека каже, а аз ще му разкажа! Дано Ви е било интересно!!!
Никой няма да ми попречи........
|