Опитвам, ама до някъде . После ми става скучно и преценявам , че човека не си заслужава. Аз излизам в такава компания , че обикновено след едно излизане ме боли корема от смях и искам пак и пак . И някак си съм свикнала така и когато попадна в среда със скучни снобари ми е много тъпо и нямам стимул да ги очовечавам и да създавам купона сама. Искам да подчертая , че става дума за това как можехме да се забавляваме всички и да работим с удоволствие после. Не , че нямах сродни души там . Колежката ми беше един много весел и слънчев човек и с нея се забавлявахме много , но не е същото като да си бяхме създали всичките една обща компания и да си правехме купона по-често. Едно време като дете, по времето когато осъзнах , че конете ще бъдат важна част от живота ми , живеех на една хижа и там при всяко пристигане и отпътуване на новите групи почиващи си правехме огромен лагерен огън и се събирахме всички, баща ми свиреше на китара и заедно с майка ми пееха. Беше вълшебно или по-точно такова е останало в детските ми спомени.
Впрочем това е повод да споделя една моя мисъл, по-скоро желание. А именно - Някога ,на пролет или лятото да си направиме среща повечето клубарчета с конете и да си направиме поход , ама голям поход - нещо като обиколка на страната или поне на някоя планина. И да има и лагерен огън и разкази и т.н. Какво ще кажете?