Съществувал е обичай при прабългарите при наказване на особенно тежки престъпления, към които е спадало и измяна към държавата (вепреки, че за Расате си мисля, че е бил прав), наказанието да пада до седмо коляно. Така цели родове са били затривани поради родовата отговорност която е лежала върху плещите на старейшините им.
Почти до наши дни се е запазил един прабългарски обичай, за който имам преки впечатления. При раждането на дете в знатен род, главата му е била пристягана с кърпа за да може черепа му да придобие овална форма. Това е един от белезите, по който архелозите разпознават аристократите при техните погребения. Това мога да го твърдя със сигурност поради факта, че представители на моя род произхождащи от Боженци (там е била заселена една от болярските бежански вълни при падането на Велико Търново) са спазвали този обичай до 1923год. когато е бил роден дядо ми. Това лесно може да се докаже, чрез снимков материал или в краен случай есхумация налагаща се при прехвърляне на тленни останки в нови гробове.

Относно Дориян Александров мога да кажа само, че съм възхитен от творението му, особенно поради факта, че е подкрепено със солиден доказателствен материал и е писано от утвърден специалист в областа на бойните изкуства.

Относно Перу:
Напоследък придобива гражданственост идеята, че групата народи изграждащи хунорската империя са преки наследници на крило от атлантската цивилизация от която са наследили космогеничните си схващания и много познания с които рязко са контрастирали на фона на варварите (китайци, славяни и айну).
За перуанската цивилизация при определени автори се прокрадва схващането, че също е потомък на атлантите и може би изхождайки от тази хипотеза и пътя на преселение на прабългарите, не би трябвало да се учудваме на очевадани прилики между нашето етнографско наследство и това на Япония, Перу, Чувашия, северна Индия, Татаристан и още много други нации за които може би не се досещаме