Добре изчетена книга! Не разбрах от казаното дали предлагаш разговор за края на историята като явление, т.е. постигане на такова обществено състояние, при което индивидуалните потребности се удовлетворяват или са оформени така, че тяхното насищане да не предизвиква социални противоречия, или края на историческата наука, т.е. аргументирана теория за това, че събирането и анализирането на факти от миналото на човечеството не могат да създадат надеждна база за ПРЕДВИЖДАНЕ на бъдещето на човечеството - тогава историята ще престане да бъде наука, а архив. Аз предпочитам Попър /което не ме прави привърженик на "Отворено общество"!:)/ Фукуяма, въпреки някои блестящи находки, не е достатъчно универсален, което го прави да звучи на места като политпросветник за светлото бъдеще на либералната демокрация. Въпреки това не мога да отхвърля идеята за крайност само заради собствените си симпатии. Харесвам Фукуяма за свежия му поглед към самия себе си, за ефектия маниер на писане и добрия баланс между популярност и специализираност в тази книга. Тя наистина е пореден много значителен принос в една забележителна философска традиция, започнала от Хегел, върху коят овсъщност се базира почти цялата модерна философия. Смятам обаче, че доколкото в нея участва до голяма степен ирационалното схващане за края като спасение, връщане в щастливото начало и подобни. Всички хора постигат еднаква степен на свободност и признание, при което събитията спират?!?! Ако приемем, че смисълът на историческата наука е абсолютната предвидимост, т.е. постигнем такава степен на познание, че сме в състояние да обработим ВСИЧКИ факти на човешкото социално и индивидуално битие, и въз основа на техния анализ установим точно какво ще се случи в следващия момент, тогава историята вероятно ще свърши. И заедно с нея ще свърши историческата наука, едва постигнала целта си, защото не може да се изследва нещо, което е предвидимо, т.е. добре известно! Дали обаче това е възможно? Дали невъобразимото многообразие от интереси е подаливо на систематизиране и дали резултатът от това систематизиране е надежден? Страхувам се, че не е. Аз си позволявам /много скромно/ представата за технологичното развитие като убиец на историята. В един момент човечеството ще напредне толкова технологично, че ще се разпадне на съвсем малки групи, способни да оцеляват изолирано. Ако свърши, историческото развитие вероятно ще бъде заменено от историческа повторяемост, нещо като до-историческите микрообщества, в които обаче естествените цикли ще бъдат много кратки, обозрими, и човечеството ще ги преживява вкупом, т.е. всички човешки същества ще участвуват в тях в почти еднаква степен. Това!