Има една факла, която никога няма да загасне - това е факлата на знанието. Но голямата тайна на еволюцията е да имаш кураж да изтриваш получено знание, защото те чака по-велико тайнство. Кръстени в знанието, ние получаваме причастие във вечността. Това е ролята на културата. Ако ви се удаде с факли да отидете някъде, не се лишавайте от Огъня, не се лишавайте от посветеното знание.Палете собствената си факла, защото битието ни безспорно е в това, че културата е обществена молитва. На този свещник всеки ще сложи своята свещица. Един ще занесе четката, друг-перото, трети-нотата, четвърти длетото и чука. За мен българската култура е керван от заточеници. Първите бяха тези пет ученици, прогонени от Моравия, взети в закрила от княз Борис Покръстител, и създали школата в Охрид, школата в Преслав. Само ние имаме седмочисленици! Културата е обществена молитва! Тя - раждана от прогонени деца... Вземете патриарх Евтимий - той, който създаде школата на исихазма, не е ли също тъй заточеник? Затова с твърда убеденост говоря, че нашата култура е култура на заточеници. Тези бродници имаха магичната сила да владеят фантазията на своята национална даденост, да хващат националната ни душевност, за да я влагат във видимости. Култура на мъченици! В нейната жертва те осъществяваха националното си предназначение и битие, осъществяваха култура на себесъзнанието, култура на великото достойнство и жертвата! “Ослепи го, защото е сляп за дух, мисъл и път на България” - ще рече Борис за собствения си син. На Авраам синът бе пожален, заменен с овен, но на Борис синът в името на християнизацията не бе пожален - беше принесен в жертва, както Христос бе принесен в жертва на Отца си. Културата като усет в българина е идея за безсмъртие. Взе този дар от Танг Ра, живя го с Христос. Култура на безсмъртието! Без привилегии! Нямаме олимпийски богове, които да се заключили само за себе си книгата на Живота в безсмъртие. Танг Ра, Христос - себесъзнание в идея за оцеляване. Така Борис ще приложи стратегия за култура срещу Византия. А синът му Симеон Просветител ще направи стратегия на културата, за да може, просвещавайки околния славянски род, да си намери вал на защитата. Това е култура! Така че, когато искаме да пеем химна на химните - Аз, Буки, Веди, Глаголи... , трябва да знаем, че потенциалната даденост е в тези два големи извора - духа на безсмъртието и пътя на жертвата. Един голям българин - Климент Охридски, създаде азбуката, с която направихме това, което учуди света - безспорно единствения в света Златен век на книжнина. Затова в листа на тринадесетте безсмъртни българи съм назовал Климент Охридски Азбучник. Идеята за творчество е продължение на великата идея на Аспарух Основател: идея за държава и идея за земя в името на Танг Ра, продължение на гениалното прозрение на Борис: “Две етнични групи, аз ви обединявам с една нова кръщелна, с една нова духовна вълна и завоювам територия чрез просвета и азбука - прогонените да намерят приют в моята пазва.” Това е прозрението на държавника! Култура на заточеници... Величие, с което вървят двата големи потока - революционната съвест и смиреното разпятие: тангризъм - християнство, богомилство-исихазъм. Това е култура - култура, която създаде и материалните си паметници. Можем ли да кажем, че не е култура Мадарският конник? Или Боянската църква, предшестваща с повече от век Ренесанса? Къде е този незнаен майстор? Не е ли това култура, която предварва? Така културата ни започва от онези, които нарекохме жреци на Танг Ра, през кервана от заточеници, които вървят през цялата ни история. Наистина сме били материално бедни, но винаги първи в своята духовна щедрост и творческа сила. Тя, културата, говори за душевното богатство на един народ. Така от тангризма до великото християнство; от богомилството до благодатта на исихазма, от празника на културата ни до бъдещото тронуване на Мъдростта като нова духовна вълна в пътя на България! ВАКЛУШ ТОЛЕВ в. "Черно море", Събота, 22 май 1999г.