Българите, от края на 14 век, са били подложени на психическия натиск да доказват право на съществуване. След Освобождението, натискът е бил да докажат право на национална земя. Половината от която земя, ако погледнем на картата, все още е под вражеска окупация. В подобни условия, пред тази непрестанна нужда "да доказваш" че имаш право на съществуване като народ и като държава, историята става голям правомощен - и утешаващ - фактор. Между впрочем, българската наклонност към историята си е доста... как да го кажа по-нежно... българска. Примерно, англичаните също имат наклонности към историята. Но за разлика от българите, те подплащат тези наклонности - ха! я гледай! - с пари. Правят се проучвания, ровения, разравяния, хипотезирания, теоризирания, и какви ли не дейности, които завършват с книги, филми, и всякакви пропагандни изяви. И защото тези изяви биват раздавани на света безплатно, в държави с платена и скъпа телевизия британските "безплатни" услуги добиват уникална стойност. Примерно тук в САЩ, по обществените (безплатни; т.е. досегаеми до всеки) канали британските исторически филми са ЕДИНСТВЕНИТЕ, които аз лично съм виждал. Всяко американче, имащо културата и амбицията да знае нещо повече от най-пресната престрелка или най-пресното обсъждане дали САЩ да бомбардират или да налагат ембарго, знае несравнимо повече за британската история от колкото за всяка друга, вкл. собствената американска. Това са децата, които евентуално ще станат вишисти и ще определят културния облик на САЩ. И те започват да гледат към света през погледа на... британските исторически филми. Това за англо-американците. Мексиканци и черни не им дреме. Те си гледат тяхни измишльотини. Които, за разлика от британските, са изобщо без логика и обосновка. Което обяснява защо даже бяли НЕ-англо американчета (примерно нашите деца) запат сериозно по... британската история. Пропаганда е, но едно, че децата не разбират, и друго, че ние като тяхни родители предпочитаме образованата и културна пропаганда пред останалите в САЩ. Та аз лично бих обяснил българската наклонност към историята като много логична, психологично. Ако Бог ми даде възможност, примерно, аз да успея да пре-чертая европейската карта както аз мисля за правилно, ще видим една страхотна вълна на исторически наклонности и в турци, и в гърци, и в сърби, и французи, и англичани... От българския тип. Да се опитват да си доказват, че защото едно време са съществували, някой би им разрешил да имат някакво право да съществуват и някога си в далечното бъдеще... Мои лични мнения, горните. Прекалено скромен съм за да се пиша експерт, нали.