Всичко, което сте написал, се явява изключително логично и явно изключва възможността за глобален анти-колониален сговор (с координация САЩ-Германия-Япония-Франция), но с цел да поддържам интереса отворен и към другата теза, ще спомена, че е твърде интересно експедитивното сформиране на цяла нова световна система около ООН (45 г.) и особено Бретън -Уудските споразумения (44 г.), сякаш и двете са били предварително подготвени. Що се отнася до коректно посоченото несъгласуване между Германия и Япония, това наистина е факт, но след като войната веднъж е започнала, в рамките на първоначалния сговор биха били възможни и вторични маневри (така в частност САЩ ще получи солидна гаранция, че Германия и Япония наистина ще се откажат от империалистическите си тенденции, както и ще се облекчи работата на анти-империалистическите кръгове във вътрешната политика на тези страни).

Нелогично е защо изведнъж САЩ ще иска разпускане на колониалната система на Англия, след като двете са страни, споделящи най-малкото едно общо културно наследство (в смисъл, ако приятелството е на преден план, защо да искат такъв анти-приятелски жест). Още повече, че ако САЩ нямат предварителни разговори с другите световни сили, откъде е сигурно, че ще имат изгода от това развитие. Това определено не е правено само от идеалистични подбуди, а вероятно САЩ са достатъчно уверени, че в новия "свободен" ред ще получат полагащото им се място без много главоболия (което може да е само резултат на съществуващи уговорки вероятно отпреди войната).

Що се отнася до споразумението между САЩ и Англия на Азорите, то не мога да открия много информация за него, но зад текста на едно споразумение винаги могат да се крият особено разнопосочни позиции. Също така е твърде нелогично една империя да разпусне световното си владение, само заради оказана й помощ в една единствена война. В смисъл, често империи водят десетки войни преди да се разпуснат. Най-малкото след един такъв акт не можем да кажем, че САЩ и Британия ще са приятели, които да се целуват и прегръщат.

Но друга възможност е Британия вече да има наум една съвсем различна система на управление, базирана на корпорациите и на невидимо дирижиране на политическия живот на останалите страни. Тогава тя може пълноправно да се нареди сред победителите и наистина да съществуват приятелски отношения със САЩ в рамките на тази парадигма.

Относно тежките загуби на Германия, то от една страна, враждебно погледнато, така Англия (евентуално САЩ) се освобождава от своя икономически конкурент. Но "приятелски" погледнато, можем да се запитаме защо Германия толкова скоропостижно е била обединена на първо място (преди това освен по-големите Прусия и Бавария, тя е била раздробена на хиляди малки владения). Може би целта е била да се създаде една голяма опозиция на руския натиск, след като Австро-Унгария и Османската империя вече не могат да изпълняват тази роля. Но ако Германия е била обединена имайки тези цели наум, то тя следва в един момент да ги изпълни, без това да представлява ненавистнически акт спрямо нея. Това един вид е било в нейния чартър.

Друга причина за големите загуби на Хитлер може да е това, че той не се е отказал от ожесточената отбрана в отстъпление. В този момент е можел да сключи частичен мир със запада и да иска СССР да бъде възпрян от по-нататъшно настъпление. Тук евентуално собствената му идеология и действия по еврейския въпрос са превърнали такъв мир със запада в невъзможност.

Когато се разразява Световната война, то биват реализирани всички цели, които са били заложени едновременно и паралелно: както относно колониалната система на Англия, така и относно въпроса с Русия и накрая може би една дългосрочна идея - да се спечели влияние в Китай. Тук се досещаме, че ползата от един анти-колониален ход по форма и по съдържание може да е точно тази - да се заложи влияние в Китай, което после може да се продължи както през СССР, така и през САЩ и освен това през ООН.

Редактирано от dnaunseq на 19.08.14 21:04.