|
Япония не е воювала открай време с Китай, а едва от 1894 г., като първата война е едно локално сдърпване за контрол над Корея. Всичко това се случва след като Япония бива принудително изведена от изолационизма си през 1854 г. и то, забележи, от страна на САЩ. Британия е силна със своя флот и със своята дипломация. Виждайки, че около ВСВ тя не може да се разгърне чрез флота си, то може би трябва да търсим проявлението й в дипломацията, която оказва примерно в Индо-Китайския регион и също така в развитието на политическите процеси. Допускам и друго, политическите и дипломатическите ходове на Москва (Сталин и неговите близки хора) да са превъзхождали целия останал свят, но ми е малко трудно да го повярвам. Нима Сталин по това време има толкова пари, че да спонсорира комунистите в Китай? Или пък докато той ги е спонсорирал, останалият свят е спял? По-лесно ми е да повярвам, че другите велики сили са спонсорирали собствени комунисти.
Но да видим какво се случва в Китай.
Династията Цин (Qing), която е претърпяла поражения в Опиумните войни от Англия и от Франция (като по този начин е донякъде обслужваща техните икономически интереси*), е свалена през 1912 г. с кратък период на възстановяване през 1917 г.. След нея е обявена Китайската Република (1912-1945). В тази република за контрол над държавата си съперничат националисти и комунисти.
Хронология:
- През 1927 г. Троцки губи позициите си в партията и през 1929 г. е изгонен от СССР.
- От 1927 до 1937 г. е Китайската гражданска война, предизвикана от комунистите (всъщност след временно затишие при войната с японците, тя продължава до 1950 г.).
- През 1937 г. Япония напада Китай.
- До 1941 г. германците подпомагат развитието на Китай.
Да свържем фактите. Китай търпи тежи удари от Англия и Франция в края на династията Цин (двете Опиумни войни). След това Германия започва да си сътрудничи с Китай и може би оказва влияние върху националистите и защо не върху част от комунистите (подобно на действията с Ленин в Русия). Обаче след изгонването на Троцки, започва да се утвърждава с желязна хватка сталинизмът в Русия и по света. Същата година започва гражданската война в Китай. В хода на тази война явно сталинистите придобиват по-силен контрол над комунистите в Китай, което пък води до подтикването на Япония да влезне в региона с оглед на нуждата от спирането на "болшевизма". Колкото и големи империалисти да са японците, едва ли биха предприели такава авантюристична стъпка без одобрението на определени световни сили. Но ако Япония се сражава преди всичко с националистите в Китай, не значи ли това, че тя фактически подпомага утвърждаването на комунистите след тази война. Може би не, ако успее да запази "своя тип" комунисти в хода на инвазията и унищожи с по-голямо усърдие онези, които не са благоприятни (да кажем на нея, на Германия и може би на други страни). Между другото Англия най-много се радва, че ще се ударят националистите в Китай, защото те по това време са пречка за нейните търговски интереси. Поведението на Франция е сходно.
Извод:
Германия няма колонии в региона, следователно може да подкрепя националистите в Китай, които ще засегнат колониалните интереси на другите велики сили. Германия няма интерес от запазването на династия Цин, която вече е изпаднала под влиянието на Англия и Франция и дори това да не е напълно вярно, то тази династия рано или късно ще бъде покорена, поради своята остарялост и ненадеждни управленски методи.
Англия и Франция имат колониални интереси в региона, следователно ще подкрепят остарялата и нефункционална династия Цин. Обаче ако тя е свалена, оттук нататък ще подкрепят комунистите, стига да не са от сталинистки тип. Като цяло ще гледат да има хаос и да държат определени сили на партизаните под свой контрол.
Япония ще слуша какво й казват Германия и САЩ, а в момента, когато се наложи, ще трябва да бъде бичът, който да реши всичко (Германия е важен актьор в индустриализацията на Япония, а по това време САЩ продава 80% от петрола внасян в Япония, както и други материали; ерго, кого ще слуша Япония, ако не тях).
Когато една политическа група се сражава за теб в дадена страна, няма защо да нападаш страната отвън със своя марионетна държава или чрез съюзник. Обаче когато в цялата политическа система взимат надмощие неправилните групи (примерно сталинисти), тогава е нужна външна намеса, да кажем като нападението от Япония. Между другото в хода на войната ние се концентрираме над конкретните резултати, но в същото време невидимо за нас може да се е осъществила съществена логистична подкрепа за "избрани политически фракции" във вътрешността.
Някои източници:
Специално последният линк е много интересен. Ето някои цитати от него:
"In truth, the United States did not want to disrupt its lucrative trade with Japan. In addition to a variety of consumer goods, the U.S. supplied resource-poor Japan with most of its scrap iron and steel. Most importantly, it sold Japan 80% of its oil."
"In a series of naval treaties in the 1920s, the United States and Great Britain had endeavored to limit the size of Japan's naval fleet. However, they had made no attempt to cut off Japan's supply of oil. When Japan renewed aggression against China, it did so with American oil."
___________
* в края на Втората опиумна война английските и френските войски влизат в столицата Пекин, императорът бяга, а мирът е сключен от неговия брат. След като са влезнали в столицата, англичаните и французите явно могат да влияят и върху поведението на бъдещата бюрокрация там, така че е съмнително доколко Китай може да бъде напълно независим оттук нататък.
|
Китай-Япония [re: hadjiyata]
