По-скоро е вярно обратното. Сталин е искал сепаративен договор за мир с Хитлер. Фактът, че България не скъсва дипломатическите си отношения със Съветския съюз, дава възможност и Сталин, и Хитлер да търсят царя за посредник в опити за търсене на контакт с противната страна. На 27 юли 1941 г. Сталин иска от цар Борис съдействие за примирие с Хитлер чрез българския посланик в Москва Иван Стаменов. на 4 юли 1941 г. в българското посолство в Москва се появява Лаврентий Берия с искането за "незабавна среща" с Иван Стаменов. Секретарят в посолството ще заяви много години по-късно, че тогава е сондирано първото примирие, а разговорите (за тях е докладвано лично на цар Борис Трети) продължили в още седем срещи в следващите две седмици. На 27 юли 1941 Сталин приема в кабинета си Иван Стаменов, а разговорът е стенографиран и от двете страни. Тогава Сталин подава на Стаменов карта с подписа му, на която е начертана новата граница между Германия и СССР. На нея се признавали за германски територии: цяла Украйна, всички прибалтийски републики, Молдова, Крим, половината Белорусия (западната част, завзета от СССР след Полша 1939 г.). Проблемът на Хитлер е, че СССР по това време се управлява на 90% от евреи. Контрапредложението на Хитлер за спиране на войната е "да", но при положение, че евреите бъдат изселени в Сибир, вкарани в лагери и унищожени. Руснаците, тоест управляващите евреи не се съгласяват. Всъщност Сталин минава към този план, но след войната и започва да праща евреите в лагери в Сибир. И тогава евреите чрез Берия го ликвидират.