От над 1000 години българите говорят един език, имат еднаква обособена култура и самосъзнание, общи вярвания и традиции, както и осъзнато разграничаване от другите. Поради религиозната толерантност по нашите земи винаги е имало едновременното мирно съжителство на различни религии, така че в нашият случай религията не е обособяващ фактор в националното съзнание. Докато гърците без мегали идея и православие са за никъде, както и сърбите без техните слави и шовенизъм, по българските села още християни и мюсюлмани празнуват общо празниците си, а католиците не са имали проблеми. Това показва дълбоко вкорененото общностно чувство, по-дълбоко от горните пластове на религията, та дори и езика (в случая с гагаузите примерно). Каквито и да са били по произход различните хора станали известни като българи, понеже всяко нещо все някога си има начало, то в един момент те са се обособили като единна нация и по нашите земи се говори единствено за тях, като най-късна дата можем да приемем приемането на константинополския вариант на християнството при Борис, въпреки че аз смятам обособяването на общността доста по-рано. Куманите се вливат в нашата нация/народност преди 800 години, когато повечето народи в Европа още нямат държави, да не говорим за нации в съвременния смисъл, и малко след това стават чисти българи, като възприемат всички обособяващи елементи, на практика нищо куманско не е останало като култура, език и т.н.
|