Трябва да направя този дълъг цитата на Генефан:
,,Както споменах много пъти, какво се е говорело преди в Североизточна България за нас е без значение, важното е, че към началото на 18 век там живеят почти изключително турскоговорящи. Дали са наследници на турцизирани българи, или нови преселници за нас е пак безразлично, защото те обратно българи не са станали.
Като се въртят тука толков теории, защо не споменете и турската, която също има доста силни доказателства - пълното отсъствие на славянски топоними и наличие на турски даже на микро ниво в Североизточна България. Намира се само по-стар субстрат - латински, и даже тракийски, но не и славянски. По-младото поколение да не се бърка с масовото преименуване след 1878г.
Та, според турските историци Аспаруховите българи са били тюркоговорящи и са си останали такива до идването на османците, подсилени от кумани и разни други тюркоезични, изскачащи от степите. Като идват турците, те пляскат с ръце и се прегръщат, като сравнително лесно сменят и религия. Само гагаузите се оказват по-инат и не се вливат директно в турския етнос."


След като бях заинтересуван тъй силно от съдбините на Североизточна България реших да взема отношение по този въпрос. Първо трябва да те попитам дали не допускаш неволна грешка като казваш: ,,важното е, че към началото на 18 век там живеят почти изключително турскоговорящи"? Струва ми се че до сега винаги си говорила за края на 18 и началото на 19в. За мен това е от минимално значение, за да знам какви извори да цитирам.
,,Теорията за прабългарския произход на турското население на този край не е на турски а на български историци от началото на 20в. (хунската е още по-стара), и принадлежи на Иван Шишманов. По това време турският национализъм се ражда и не се е осъзнал. През 80-е когато се сменят имената това отново е добре дошло за нашата политика понеже се казва ,,Даваме истинските имена на истинските българи".
Изобщо не съм съгласен с твърдението, че има ,,пълното отсъствие на славянски топоними и наличие на турски даже на микро ниво в Североизточна България". В момента чета и събирам от различни извори какви ли не славянски топоними но ще ги цитирам по късно. Сигурен съм че всеки жител на град от този ъгъл на България интересуващ се от историята на родния си край ще ме подкрепи с лекота. А и ще се справи много по-добре от мен с изворите и историографията. Иначе безспорен е факта, че турските имена на географски обекти (и не само) са безбройни... примерно в Пловдивско или Софийско. Какви да са като са от ,,турско" време, власт и език?
Ще направя само един цитат от книгата, която чета в момента ,,Руски пътеписи за българските земи 17-19в.": ,,В края на миналата война, т. е. през 1811г. ... Първото нощуване било в Разград, град богат населен от българи." Феликс Петрович Фонтон. Писмо двадесет и девето.
На края трябва да кажа, че така както това, че няколко села в Македония или Видинско са наследници на шопи не значи, че всички в Северозапада и Югозапада са шопи така и наличието на повече турци в Северозападна България не значи, че в плиско-преславската книжовна школа не се е говорило и писало на българския родил нашия говор. Непосредствено преди Освобождението в София са живеели повече турци от колкото в Шумен и Силистра взети заедно но по време на войната са избягали с наближаването на руските войски, а четириъгълника Русе-Силистра-Варна-Шумен си остава непревзет и там никой не мръдва. Това разбира се не е единствената причина днес там в много общини да преобладава турското население.