Нямам за българо-английските отношения, но имам за англо-турските отношения 1933-1939 от Людмила Живкова. От приложението:

Телеграма на ангийския посланик в Анкара Перси Лорен от 24 февруари 1937 г. до английския министър на външните работи А. Идън, в която съобщава за своя разговор с турския министър на външните работи Р. Арас.

...

England, he said was not merely a world power: she was ubiquitous: her interests lay everywhere: now that the basic coincidence of Turkey's interests with those of the United Kingdom was established and the decision had been taken by the Turkish Government to mould their local policies in harmony with United Kingdom's world policy.... The Turkish Government were determined that their part should be a 100 fulfilment of their obligations under the contract. England did not cheat: everyone else did, except perhaps America.

...

The real thing was this; if, which God forbid, there was to be another war, Turkey would fight on the side of England. Not at once, however. She would wait to see which side Italy came in on. His own forecast was that, when it came to the test, and after she had taken her time to work out the eventual profit or loss account for herself, Italy would fight with France against Germany. But once the Italian decision was taken, and whatever it was, Turkey came into the war; on England's side. That was the rock-bottom for Turkey.


Коментар: понеже противно на предвиждането, Италия е на страната на Германия, виждаме, че Турция, както се усеща като намек и от цитатите, всъщност заема неутрална позиция. Освен това виждаме, че Турция изиграва някаква "свързваща" роля между Англия, Италия и Франция, като едва ли не приканя тези страни в някакъв смисъл да си синхронизират интересите. Интересно: по принцип ако английските и италианските интереси се синхронизират, това би означавало по-голям просперитет за цялото Средиземноморие, а с това и за Турция и за партньорите в Близкия изток и по брега на Африка. От друга страна, ако проектът за Средиземноморието мине по линията Германия-Италия-Турция, то това ще търси регионален тип просперитет като програма максимум, а няма да има връзка с достиженията на "световния просперитет", каквато би била перспективата при сближаване на Англия и Италия през Франция. За СССР не става дума, защото без Англия техният проект си остава от регионално значение, отново без връзка с непрекъснато обновяващия се технологичен парк на света, докато такава връзка може да се осъществи през коопериране с търговската империя на Англия. Значи въпросът с Англия е не само въпрос на взимане на страна измежду великите сили, ами въпрос на единствената опция (с евентуална новоизгряваща роля на САЩ за същото), ако искаме директна връзка към непрекъснато обновяващия се световен просперитет.

Значи още оттогава целта на Турция е заедно с Италия да се измъкне от изолираността на региона на Средиземноморието като първа цел. За целта се търси непрекъсната връзка с вектора Англия, а в съвременни дни - и с вектора САЩ. В същото време чрез проекта ЕС, Германия и Франция засилват развитието на континента по линията на регионализма. Все пак достатъчно е в известен смисъл Италия и Испания да се отчупят в своята насоченост, за да се започне другият проект, който вече гледа не просто до Брюксел, ами до целия свят. Интересно е как ще се свърже Япония. Дали като връзка с Франция и Германия и отдушник за техния регионализъм, или по-скоро, което се очаква, като играч на световно ниво по линията САЩ с евентуално Турция и другите страни с преобладаващ "морски", а не вътрешно-континентален изглед.

България... какви ли са отношенията на България и Англия и от какво значение са те?