Уляновски археолози заедно с геофизици от руската република Татарстан започнаха изследвания на територията около село Старое Алейкино, където през 11 век се е намирал голям град на Волжка България. С помощта на специална апаратура учените се опитват да открият под земята останки от каменните здания на древния град, предаде РИА „Новости“.

За съществуването в миналото на голям град в тази местност говорят запазилите се граници на града под формата на отбранителни съоръжения – валове и ровове, заяви археологът Юрий Сьомикин.
„Градът се е разпростирал на площ от около 180 хектара, в него са живели до 90 хиляди жители“, отбеляза той. По своята големина българският град е бил два пъти по-голям от древноруската столица Киев по онова време.

В момента в района има фермерски стопанства. Местните жители и краеведи намират тук огромни количества останки от глинена керамика и метални оръдия на труда.

„Наименованието на града не ни е известно. Според една от версиите това е Ошел, който се споменава в летописите. Това е третият по големина град на Волжка България след Булгар и Биляр“, заяви археологът. Според друга версия Ошел се намира на територията на днешен Татарстан.

В археологическата наука паметникът е известен като Староалейкинското градище. То е известно на науката още от 19 век, но първите археологически разкопки започват едва през 90-те години на миналия век. Уляновските археолози са открили останки от ковачница. Сега учените се опитват да установят какви още обекти на каменната архитектура са скрити под земята.

По молба на областния комитет за културно наследство в Уляновск са пристигнали геофизици от Казанския университет. С помощта на протонни магнитомери те изследват повърхността на почвата, за да определят какво се крие под земята. В древния град навярно е имало джамии, Кремъл, ковачници и грънчарници.

„Ако бъдат открити обекти, интересни за изследване, тогава територията ще получи историческо-културен статут. По-късно тук може да се появи археологически защитен парк по подобие на град Булгар в Татарстан“, отбеляза ръководителят на комитета Шарпудин Хаутиев. Археолозите са съгласни с него.

„За съжаление паметникът загива, разрушаван от иманярите. Той трябва да се превърне в музей по подобие на Булгарския“, категоричен е Сьомикин.

Волжка България е държава, съществувала от 10 до 13 век в средното Поволжие и басейна на река Кама. Тя се е образувала след разпадането на Велика България. Една част от българите начело с хан Аспарух мигрират на юг и създават днешна България, а друга потеглят на север към Волга. Основните паметници на българското наследство се намират на територията на Татарстан, Уляновска, Самарска, Пензенска области и Чувашия. В момента те наброяват над 2000. Сред тях има 190 градища и над 900 селища.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите