|
|
| Тема |
 Карл Велики [re: dnaunseq] |
|
| Автор |
dnaunseq (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 10.08.11 13:56 |
|
|
|
Карл Велики (Charlemagne) (768 до 814 г)
Въпреки че Charlemagne никога не се е научил напълно да чете и да пише, в неговия двор откриваме възраждане на ученията в достатъчна степен, за да му спечелят характеристиката "Ренесансът на Каролингите."
Ако някои аспекти на Ренесанса на Каролингите гледат напред в бъдещето, други ни напомнят, че пропадането от времето на Рим все още не е достигнало дъното си. Един пример е монетосеченето, въведено от Карл Велики. То се състои от две монети, сребърен динар и половин динар, obolus. Най-очевидното и най-важното нещо във връзка с това е, че липсва златна, както и медена монета. Липсата на първата означава, че големите капиталови преводи не съществуват, а на последниата - че кешовата (парична) икономика не присъства в ежедневието на повечето хора. Наистина колапсът на паричната икономика продължава да се разпростира на вълни от запад на изток, започвайки от 5-ти век.
Разпадането на царството на Карл Велики е съдбоносно за историята на Западна Европа за векове напред. Въпреки, че скоро е заобиколено от независими християнски държави, Великобритания и Ирландия, на северозапад, Испания, на югозапад, Унгария и Полша на изток, и скандинавските държави на север (т.е. в периферията на Francia), франкското кралства остава централна фигура (бихме могли дори кажем, аксис мунди) на европейската политика (axis Franciae). Две равни половини от империята на Charlemange, в крайна сметка формират, Франция на Запад и Германия на изток. Сцената на най-големите битки на съвременната война през 17-ти, 18-ти, 19-ти, и 20-ти векове ще бъде определена по пунктира от Nieuwpoort (1600 ), Ramillies (1706), Waterloo (1815), Вердюн (1916), и Bulge (1944).
| |
| |
| 
|
|
