нова тема, която като че ли е подходящо смислено продължение на моето инцидентно "разлайване" на прабългаристите и дори не е смислена тема. Правя го периодично през няколко години, защото "ухото ми" все още е чуствително на кресливия патриотизъм на картофите.
Иначе, доколкото разбирам биха ти ти били интересни мненията на останалите на тема - основите на българските политически премеждия, заложени в началото на българското възраждане чрез оформянето на русофилска и тюркофилска доктрини. Не дефинирам англофилска или друга подобна защото те са заложени в тюркофилската. Всъщност, като се замисля, ние българите сме в състояние да мразим или обичаме само руснаците. На останалите нации се подмазваме.
Но идеята е твоя и дефиницията трябва да е твоя. На мен темата ми харесва в навечерието на 24-ти май.
Мисля, че изясняването на явленията тюркофили и русофили трябва да стане на основата на психологията или на "народопсихологията", ако въобще има такава наука. За съжаление на мен ми липсва основата на тази наука и съответно мога да се изказвам само като профан (вярно, че ноевия ковчег е построен от любители а титаник от професионалисти ама все пак ... ). Икономическите причини не са първостепенни, според мен, нито пък религиозните.
Може би (едно предположение в профански стил) точно азбуката може да послужи като символ на едно "психо" обяснение - русофилството и съответно русофобството са продукт на неосъзнатато усещане, че Русия, такава каквато е, е продукт на българското културно влияние преди хиляда години. И това "усещане" за нас става осъзната реалност, когато стане дума за азбуката. И тук се разделяме на русофили и русофоби - първите се радваме, че русия е постигнала в света своята позиция "благодарение на нас", а русофобите я мразят, защото България не е успяла да направи това. Ами какво да се прави, такава ни е била съдбата.
От друга страна - за каквото и да си говорим, става дума за пари.

Вашингтон освободи хамариканците, Колт ги направи равни, а Калашников им еба мамата.