За разлика от европейските царски особи, султаните не са държали на родословието на жените си. Само в началото на завоеванието на Европа те са взели някои европейски аристократки в харема по политически причини, но като стават достатъчно силни не се нуждаят повече от такива жени.
За тях майката, както при всички мюсюлмани, е била нещо като сегашните "сурогати" - без никакво значение за качествата на детето. Затова харемите са били обзавеждани основно с робини. А техните източници са били главно 2 - отвлечени от татари рускини, полякини, кавказки и други степни народности, както и западноевропейки при нападения на пирати или при самите завоевателни походи на турците.
По причина, че българите стават много рано поданици на султана, те вече не са отвличани в робство, освен при въстания, междувластия като кърджалийството и т.н. Така е чудно как българка е попаднала в харема в края на 18в.
Повечето романтични истории за харема всъщност за измислени от западняци, самите турци не са смятали за нужно да запишат коя е била точно даже майката на султана, да не говорим за другите жени.