|
Битката за Сталинград е заради кавказкият нефт. Германия се нуждае от обезпечение на военните си нужди. Във военните си мемоари Гудериан пише, че недостигът на гориво във Вермахта започва да се усеща осезателно още през юли 1941ва…
…Операция “Барбароса” е най-крупното военно нападение в човешката история. 3 милиона немски войници с около 4000 танка нахлуват на територията на СССР на 22ри юни 1941ва като впоследствие числеността на немските въоръжени сили на съветска територия става 5 милиона. Отначало немците помитат всичко по пътя си като правят впечатление бързината на придвижване на войските и високата им централизация. Същата година Сталин изпада на няколко пъти в психически кризи и изчезва за няколко дни. На 7ми октомври 1941ва Сталин вика в щабът си Георги Жуков. В присъствието на командващият тайните служби НКВД Лаврентий Берия Сталин казва на Жуков, че не могат да удържат Москва и трябва да сключат мир с Германия по подобие на Брест-Литовското мирно споразумение. Но още от септември Хитлер започва да се разколебава дали да презвема съветската столица като непрекъснато премества 4та танкова армия на север и юг. Това негово колебание му коства цялата война. Когато започва операция “Тайфун” – планът за превземенато на Москва, вече е твърде късно. Пада първият сняг, пътищата са окаляни, горивото за бронетанковите части на Вермахта(PanzerTruppe) не достига, а от Сибир са прехвърлени свежи руски съединения които връхлитят изтощените немци под Москва. Части на група армии “Център” виждат през биноклите си златният купол на най-голямата църква в Москва и даже достигат до най-крайните спирки на огромният град. Там влизат в сражение с отряди на московските работници.
1942ра е най-тежката година за Съветският съюз. Не случайно Сталин е обявен за мъж на 1942ра. Само през лятото на Източният фронт загиват около 2 милиона съветски войници. Почти всички опити на руските бронетанкови части да пробият отбранителните линии на немците се увенчават с пълен неуспех. През 1942ра Рузвелт и Чърчил разглеждат вариант СССР да претърпи военно поражение. Погледът на Хитлер е насочен на юго-изток към петролните залежи в Кавказ. Германските танкове отчаяно се нуждаят от бензин за да осъществят операциите си. На пътят им е Сталинград…В този момент 6та армия в състава на група армии “Юг” известна като “разрушителка на градове” с ускорени темпове марширува към Ада…
Битката за Сталинград започва през август като немските части успяват да завладеят част от града. Руснаците са въоръжени главно с ППШ “Шпагин” като използваният боеприпас е 7.62-мм патрон 7.62х25 TT с начална скорост на проектила 490 m/sec. Евтино и лесно за производство оръжие което дава голямо разсейка при стрелбата и реално може да се използва ефективно до 80-100 метра пряка дистанция. От своя страна немците разчитат на брилянтният си шмайзер МП-40 с калибър 9 мм Пара-Белум. Но МП-40 има два съществени недостатъка – първият недостатък в сравнение с ППШ е, че поради правият пълнител няма възможност за стрелба в напълно легнало положение и второ началната скорост на куршума е само 380 m/sec.
Докато руснаците се окопитят минават цели 3 месеца в източителни битки в и около Сталинград. Стратегическата настъпателна операция на Съветската армия за разгромяването на фашистките войски в Сталинград се провежда в периодът 19 ноември 1942ра – 3 февруари 1943та. Струпани са умопомрачителни количества оръжия. В райно на Сталинград действа 4ти въздушен флот на ЛуфтВафе който разполага с повече от 1200 самолета. Градът непрекъснато е бомбардиран и целият е в развалини. Фланговете на немците са прикривани от румънски и италиански войски които са известни със своята ненадеждност. В инженерно отношение немците са оборудвали само и единствено тактическата зона на отбраната в дълбочина 6 километра с опорни пунктове, траншей, ходове за съобщения както и дървоземлени съоръжения за огневите средства. Съществен недостатък за 6та армия е, че в оперативна дълбочина няма предварително подготвени отбранителни рубежи. Това на практика означава, че няма средства да отразяването на един по-мощен съветски удар. Много важна стратегическа подробност е фактът, че активността на Съветската армия в другите участъци на съветско-германският фронт пречи на ОКВ да прехвърля сили и средства към Сталинград. Съотношението на силите в Сталинградското направление е следното:
Съветска армия – 410,4 хил.войници, 4931 оръдия и минохвъргачки, 455 танкове и щурмови оръдия.
Вермахт – 379,5 хил. Войници, 3950 оръдия и минохвъргачки, 140 танкове и щурмови оръдия(ЩурмгеШутце).
По отношение на авиацията нещата са стояли така – германците са имали много повече дневни бомбардировачи, за сметка на това СССР действа с авиацията за далечно действие. Прикритието на войските в Сталинград се възлага на 102ра изстребителна авиационна дивизия на ПВО. Общата координация на действията на цялата авиация е възложено на Ставката по въпросите на авиацията генерал Новиков.
Ставката изработва план да заобгради 6та армия с двоен пръстен като външният пръстен е по-нататъчно развитие на съветското военно изкуство. По този начин руските генерали искат да си гарантиран на 100%, че заобградената 6та армия няма да има начин да излезе от Котелът и няма да има шанс за външен пробив на пръстените. В действителност комунистите създават тъй нареченото масиране на силите като създават голямо числено превъзходство над противника с цел да компенсират липсата на интелект във войниците си и липсата на качества в оръжието си в сравнение с немското. Русия е огромна страна и може да си позволи такива разхищения за разлика от Германия. Освен това за разлика от Вермахта, Съветската армия функционира като единен механизъм като фронтовете имат общо командване. За разлика от тях немските части се конкурират една с друга като често тази пагубна конкуренция е между пехотата и авиацията им. Така вместо те да действат в оперативно взаимодействие, те разпиляват силите си и определено не постигат онзи ефект който трябва да постигнат. А в района на Сталинград струпването на оръжия от съветска страна достига чудовищни размери. Така например Червената армия в този участък на фронта е разполагала с толкова много реактивна артилерия, че с един залп са се изстрелвали повече от 10 000 снаряда!На практика плътността на оръдията е била 100 на линеен километър което означава по едно оръдие на 10 метра разстояние по дължината на фронта.
На 19.11.1942ра съветското настъпление започва, но поради лоши климатични условия авиацията не се използва. Появя се мъгла с видимост 200 метра. В 7:30 часа започва залп на реактивната артилерия и следват 80 минути огнен терор върху нацистите. Започва атака на 5та танкова армия, 21ва армия и ударната групировка на 65та армия. Веднага се прави пробив в тактическата зона на отбраната и се излиза на оперативен простор. Други части и съединения на Съветската армия също започват масирана атака следствие на която 3та румънска армия бяга от флангът. Първоначално ОКВ не успява да определи направлението на главният удар, но генерал Цайтлер признава, че немският фронт по това време е представлявал жалка картинка на пълен хаос и безпорядък. Единствената реакция на немскофашисткото командване е прегрупиране силите на 6та армия. Генерал Вайхс иска иска незабавно прекратяване на всички настъпателни операции на Вермахта. Немците започват да маневрират с танкове и увличат значителни сили в тежки боеве. На 21ви ноември армиите на Съветският съюз извършват силен удар южно от Сталинград което е съвсем неочакван за немците, едва в този момент в ОКВ осъзнават че не могат да предотвратят обкръжението на 6та армия. Точно тук в този момент започва безумното упорство на Хитлер. Той, Кайтел и злобният Йодъл са на мнение, че Сталинград трябва да се отбранява докрай!
На 22ри ноември обкръжението на 6та армия в Сталинград е завършено. Паулус напразно моли Хитлер за изтегляне. Всъщност в щабквартирата на фюрера немски генерали непрекъснато водят разговори с него относно нуждата от изтегляне на 6та армия, но да се спори с Хитлер е опасно…Но тук има и друг важен момент – изтеглянето на 6та армия от котелът би влошило положението на целият фронт и Хитлер това го знае много добре. Но докато Хитлер и генералите му спорят относно съдбата на 6та армия, на следващият ден 23ти ноември е завършен вторият пръстен около Сталинград. Минималното разстояние между двата пръстена е 20 км, максималното 80 км. През следващите няколко дни започва постепенно, но сигурно свиване на обръща около 6та армия където обкръжените 300 000 немци оказват зверска съпротива. Налага се нуждата от външен деблокаж.
На практика планът за деблокаж на 6та армия с 4та танкова армия на Манщайн е правилен, но само при едно единствено условие – 6та армия трябва да си пробие път през двата обръча около себе си и да се съедини с 4та танкова армия. Но нито Хитлер дава съгласие за това, нито Паулус е съгласен на тази изтощителна и рискована маневра. И на практика и на теория 4та танкова армия на Манщайн е най-модерната групировка на Вермахта по това време за цялата война. Причината за това е използването за първи път на тежкият 56 тона немски танк <Тигър> който има изключително силно 88 мм оръдие и 120 мм броня в зоната на картечницата. Този тежък танк който играе основна роля на Курската дъга през лятото на следващата година е карта асо в колодата на Хитлер.
На 12ти декември опитът за деблокаж започва, следват тежки сражения между 4та танкова армия и Съветската армия. Манщайн понася големи загуби, загубите на руснаците разбира се са още по-големи, но единият от двата пръстена около 6та армия е пробит. Но това определено не е достатъчно. В този сектор безсмъртен подвиг извършва бронебоецът И.М.Каплунов. С противотанкова пушка и противотанкови гранати той унищожава 8 немски танка. Деветият танк той изважда от строя след второто му тежко раняване. Посмъртно е произведен в “Герои на Съветският съюз”.
В края на декември Хитлер изрича прочутата си реч за защитниците на Сталинград където става ясно, че 6та армия ще бъде жертвана в битката с комунистите на Източния фронт. Когато немските войници от 6та армия чуват речта на Хитлер не могат да повярват на думите му. Някои от тях направо стрелят със шмайзерите си в радиоприемниците от гняв!
От тук насетне единствената опция за ОКВ е организирането на въздушен мост за снабдяването на 6та армия по въздуха. Организацията е поверена на Георинг който подвежда Хитлер относно капацитета на Луфтвафе. Дневно на 6та армия й трябват минимум 200 тона провизии, но вместо това доставките спадат на 20 тона! На един войник се пада дажба от по 100 грама хляб дневно като е принуден да воюва понякога по 24 часа на денонощие за да остане жив. Положението на немските войски в Сталинград рязко се влошава, Съветската армия навлиза от запад в града и развихрят множество жестоки и грозни сцени на насилие. На 8ми януари 1943та следва съветски ултиматум към 6та армия който е отхвърлен, на 10ти започва яростна съветска атака. Междувременно температурите падат до –30 градуса по Целзии в климатична обстановка на снежни виелици. Само в периода 10-25 януари за избити около 100 000 немски войници в Сталинград. Накрая оцелелите се оказват затиснати в тесен 3,5 км и дълъг 20 км джоб като последните предали се германци са в североизточният край на града-герой.
Последният ден на сраженията е 2ри февруари, за немците те вече нямат смисъл. В последният момент Хитлер повишава Паулус във фердмаршал с надеждата той да се самоубие, но вместо това Паулус се предава. Впоследствие той става член на немският антифашистки офицерски съюз и живее и умира в ГДР. Още докато тече войната немците предлагат на Сталин да разменят Паулус за синът на Сталин, но Сталин казва:”Аз няма да разменя редник за фердмаршал!”.
Изготвил-Веселин Алексеев
Източници:
"История на Втората световна война"- Том 6ти
"КГБ - Поглед отвътре"1- Кристофър Андрю, Олег Гордиевски
"Седемте вожда" - Дмитрий Волкогонов
(Stalingrad Movie)
|
Сталинградската битка 2
