Че скитите са славяните, е ясно от името им. Скютес е старогръцкия вариант на името им. Херодод съобщава, че скитите се наричат сколос. Склавини е същото име, но тогава те са навлезли на юг и запад. Така вече името им се чува в оригиналното самоназвание, а не в гръцка транскрипция.
Царските скити са всъщност саки. Името им звучи като сая(по стгр. източници), което е от сахя/шахя - староирански шах, шахи - цар, царе. Средноазиатското саки/шаки е същото име шаки - шахи т.е. царе. Това е народ или племе наричащ се царски или царе, което обърква гърците, че са царе на скитите, но не са. Те са номади. Номади са алазоните букв. скитници вероятни предци или клон на аланите.
Че хърватите са аварите избягали на юг от Панония след нашествието на Карл Велики и Крум Страшни, няма съмнение.
Гръцкия няма б и я замества с в. Така името българи е писано вулгари. Така и вудините на Херодот наистина са вудини(венди, венети, вунди), а не будини. Те живеят на север от скитите в горите и имат доста примитивен бит(заради горите може би - неудобни за скотовъдство и земеделие), с подобен примитен бит са известни венетите, което обаче е само късно(латинско) название на Херодотовите вудини/будини. Те са близки до скитите/склавините според бащата на историята. По-късните източници също потвърждават езиковата близост на венети и склавини. Спорет Херодот венетите са рижи или руси хора. Градовете в горската/будинска-венетска/ област са с характерни обособени три отделни квартала, което говори за смесено население. Кварталите са били на етнически принцип. Тъй като тази градска култура е много близка до бористенската/българската, вероятно са основани от пришълци бористени и в тях се заселва/включва и местното население. Освен бористенска-българска и вудинска-венетска махала селищата имат и трета. Можем само да гадаем, кои са били третия народ в нея. Очаквам предположения.
Накрая и не на последно място.Българи, бриги, бористени, фриги(бриги преселници в Мала Азия) Пътят на кимерите към фригите не е случаен. Навярно кимерите и бористените-българи са близки народи и подгонени от саките-царски скити-шахи от изток кимерите бягат на юг и търсят спасние при родствениците си фриги-бриги-българи.
Хуните и българите са предскитско население на степите произхождащо от древните балкански земеделци. През 2в.пр.Хр. сарматите настъпват срещу скитите и благодарение на новите си оръжия ги разбиват и изтласкват в Крим. Там скитите започват земеделие и приемат елинистическата култура. Търгуват със зърно.
При сарматите се знае, че също има земеделци и нов тип крепости. Вече се строят каменни крепости с земни валове около тях.
Йорданес, ако не се лъжа, пише че хуните, готите и др. са били поробени от сарматите през 2в. те възстанали и се освободили като прогонили завоевателите. По това време обаче - 2в. - започва Именника на българските ханове(князе). Авитохол - А в и то хол - може да се преведе като: А в и този (дворец?) или А в и това (положение?) Едва ли е случайно.
Фактът че са били заварено населени за сарматите, показва че вероятно са били и заварени за скитите и живеели под тяхна власт, както и под сарматска последствие или просто за били част от някаква скитска федерация.
Първо откриваме български племена на Балканите(бриги) в Мала Азия(фриги)
в черноморските степи(бористени) в Средна Азия(Балхара) и в Централна Азия - бо лой, Богур и т.н. в древнокитайски източници. Хуните също откриваме по тези места: хуни в черноморската степ, хуни в Средна и Централна Азия.
Доказателсва за разселването на древните балкански народи в Средна и Централна Азия откриваме в втория стил на китайската керамика, който е повлиян от Триполската култура в черноморските степи. От Триполската култура е повлияна и Синташката култура(и двете са с пръстеновидна планировка на селищата) - ядрото на Андроновската. От Синташката архитектура смесена с местните традиции вероятно произлизат средноазиатските селища крепости вар.
През 4хил.пр.н.е. Започва разселване - колонизация в степите от балканските земеделци българи. Тъй като по тези места обаче е по-благоприятно да се развива скотовъдство, а не земеделие, някои от тях стават скотовъди, други запазват земеделския бит. От хунския период ІІІ - Ів. пр.н.е. е открито селище на уседнали земеделци на територията на бившия СССР - погранично селище на хуните нещо като аулите или казашките станици. Това е укрепено с три вала селище с правилна планировка, каквато има Плиска, но бористенските градове нямат. Характена е системата за отопление на къщите използваща дима от печките(зидани) Под леглата е минавал димопровод. Подобна е и системата за подово отопление на хунския дворец открит пак на територията СССР. Тя е идентична с тази на Двореца от Плиска. Хунския дворец на намесника, "губернатора" както предполагат, е тухлен, ограден от крепост с тухлени стени и кули. Архитектурното решение е интересно. Вм. вътрешен двор има голяма централна зала, в която се влиза отвън и от която се влиза в останалите стаи. Подобна е архитектурата на старите български къщи в умален размер разбира се.

Победа или Валхала

Редактирано от 3мeят_ на 05.09.10 08:47.