Още от Херодот знаем, че скитите имали по-особени схващания за живота и смъртта. Те смятали земния живот за нещастен и неособено хубав. За това пък задгробния живот бил по-хубав от земния. За това на погребенията се весели по случай преминаването на мъртвия в по-добрия свят. За да се развеселяват на погребенията се напушвали с хашиш. разбира се може точно райските видения от хашиша да са причината за техните вярвания или поне за поддържането им.
Известна е в историята сектата на хашишините (асасините), които вярвали, че хашишът им показвал реалния задгробен живот в рая. Възможно е скитите да са вярвали, че чрез хашиша общуват с отвъдното.
Във всеки случай скитите не се боели от смъртта и презирали живота. Те били храбри и безмилостни воини.
Тъй като Буда по произход бил сак(наричат го Сакямуни - Мъдрецът на саките), а саките са средноазиатските скити, неговата философия е силно повлияна от техните разбирания. Индийската култура и сакската се срещали в Средна Азия - в днешен Афганистан и Северен Пакистан. Там някъде вероятно се ражда и Буда. Саките, скитите смятали земния живот за нещастен, страдание. Това е възприето и от Буда.
Но Буда се придържа не към скитското схващане са задгробен рай, а към индийската доктрина за прераждането. При него няма рай. Душата се връща отново и отново към земен живот. Това наистина изглежда кошмарно, тъй като човешкия живот не е арена на щастие, най-вече за повечето хора: Бедните, робите, зависимите, жервите на войни и глад, които в миналото били много по-чести. Още в древността много преди Буда се появила йога - отшелническо, по-строго от будизма движение срещу кастовата система и нейната религиозна идеология - прераждането. Те както и будистите се стремели към освобождение на душата от веригата на преражданията. Но докато йогите виждат в света предимно суета, Буда виждал страдание.
За да разберем по-добре идеята за преражданията ще трабва да кажем, че много от древните народи си представяли задгробния живот като мрачно, страшно подземно място подобно на ада. Това вярване присъства в шумерските, гръцките и библейски митове например. При тях вярвания земния живот е по-добър от задгробния и идеята за прераждането изглежда съблазнителна, но за скитите е обратното - задгробния живот е рай.
Подобни вярвания имали и гетите. Те били убедени в задгробния живот и безсмъртието след смъртта. В някои отношения техния Залмоксис прилича на Исус Христос.
Схващането този, земния свят като арена на страданието и злото е характерно за иранските народи. Така зороастизма и митраизма обещавали свършек на този свят и начало на нов. Нещо като идването на комунизма. Новият свят щял да бъде на щастие и радост. Този щастлив живот е Вечен живот и мъртвите възкръсват за да могат да се радват на щастието в рая. Тези типично ирански схващания преминават в християнството и някои от древните юдеиски секти като фарисеи, есеи и др.
В образа на Митра има черти от Буда.(Будизмът бил широко разпространен в Средна Азия) Така например смокиновото дърво било подслон на Буда, докато достигнал прозрението. Смокинята обаче била подслон и храна на Митра. Убиването на Бика от Митра напомня сиволична победа над страстите и желанията. Разбира се Митра е древно божество, което било свързано с Буда в по-късните предания.
Между митраизма и будизма обаче има коренна разлика. Митраистите вярват във възкресението и Вечния живот. Будистите са отшелници и бегълци от света. Митраистите били храбри, доблесни хора. Те не били пасивни като будистите и християните. Все пак Митра е божество на средноазиатските ирански народи, които били воини, а не аскети. Именно липсата на пасивност пред злото накарало римляните да се откажат от Митра и да предпочетат християнството, което като религия на роби проповядвало безропотно подчинение. Митраизмът бил не по-малко попурярен от християнството.
За съжаление налагането на робската религия над воинската води до значително забавяне на развитието - робското подчинение и невежеството налагани от църквата докарали Тъмните векове. Прогресът дошъл с отхвърлянето на църковните догми от обществото. Ренесансът се обръщал към античните, а не към църковните идеали. Революциите, свободата, борбата за по добър живот и постигането на подобрение на живота дошли с отхвърлянето на смирението пред злото налагано от опиума на народите - религията.
Победа или ВалхалаРедактирано от 3мeят_ на 17.08.10 10:21.
|