Re: Kak доказаха Созополските Мощи? / Наука / Хуманитарни науки / История

а поне някакво писмено доказателство да се намира e.g. "имератор Ираклий през лето господне дъра-бъра дари на манастира ..." в тази връзка материал за размисъл относно търговията с мощи през ранното средновековие (художествен текст, но като се има предвид природата человеческа поучителен):

-----------------------------------------------------------
Имаше един сирийски търговец от Акре, на име Барак, който се занимаваше с търговия на християнски реликви. Ако някоя от тези реликви беше истинска, това е било без съмнение случайно, защото не мога да си спомня през ръцете му да е минавал предмет, за който да е бил принуден да заплати някаква фантастична цена. Основната му дарба се състоеше в това да припише фалшива светост на някаква напълно лишена от стойност вещ. Така например при едно пътуване до Ирландия той взел със себе си една реликва, която приписал без колебание на свети Севастиан, умрял от мъченическа смърт при Диоклециан. Това бил един износен стар военен ботуш (подходящ за случая, тъй като Севастиан е бил стотник), захвърлен край пътя някъде в покрайнините на Александрия. Барак си дал труда да извади ръждясалите пирони от тока и да ги замени със златни, да наниже пурпурни копринени връзки в горната част и да намери едно тапицирано с яркочервен плат кедрово ковчеже, в което поставил скъпата реликва. Взел и грубото, тежко платно, навито някога около бедрата на свети Йоан Кръстител, надиплено грижливо в красива кутия от сребро и кристал. То било не от лен, а от азбест — материя, която може да се разнищи и от нишките да се изтъче негорим плат. За невежите ирландци било истинско чудо, че това платно може да бъде поставено в буен огън, без да измени цвета си и без да се разпадне. Носел също инкрустирания със скъпоценни камъни пищял на свети първомъченик Стефан, гръбнака на една акула, чиито прешлени били завързани със златна тел и за който твърдял, че е гръбнакът на гиганта Голиат, убит от Давид, един закръглен къс каменна сол, обкован със сребро и обявен за ръката на жената на Лот, и много други подобни чудесии. Пищните подробности били сякаш доказателство за автентичността на самите предмети; имало и написани на пергамент писма от източни епископи, чиито подробни разкази свидетелствували за многобройните случаи на чудотворно изцеление, постигнато с помощта на тези реликви. Всички писма били фалшиви. Дребните ирландски монарси плащали огромни суми за тези съкровища, а от църквите, където били съхранявани, скоро започнали да идват съобщения за истински чудеса.
На връщане Барак минал през Корнуол, най-западния нос на Британия, и се отби в Англо-нормандските острови, където купи мен, момче на шест години, от един капитан на саксонски пирати. Наричах се Горонви, син на Герайнт, който беше британски благородник. Саксонците ме бяха отвлекли заедно с младата ми дойка при едно внезапно нахлуване в устието на река Севърн. Спомням си сивата, покрита със златист мъх кула на бащиния ми замък, както и баща си — мрачен мъж с черна брада, с пъстро наметало и шафранени панталони, с верижка от злато и кехлибар на врата; спомням си също арфистите в покритата с тръстикови рогозки зала, както и някои откъси от баладите, които пееха.
Моят господар Барак ме хранеше колкото да не умра от глад и се отнасяше много жестоко с мен. Взе ме със себе си в Палестина, където смени името ми на Евгений и ме скопи. След това със спечелените в Ирландия пари подкупи епископите на Божи гроб да го назначат за главен надзирател на светините и пръв водач на поклонниците. С тяхно позволение той преувеличаваше силно чудотворното въздействие на реликвите и натрупа огромно състояние. Именно Барак постави двете каменни делви за вода в сватбената зала на Кана Галилейска. Те бяха така устроени, че ако някой изсипеше вода в гърловината, можеше да си наточи вино. Защото непосредствено под устието на всяка делва започваше една преграда, така че водата минаваше през фуния в едното отделение на съда и не се смесваше с предварително налятото в другото отделение вино. Пак Барак беше този, който занесе в Грънчаревата нива, наречена Акелдама, оригиналната желязна верига, с която се е обесил апостол Иуда, а тъй като богомолците в Константиновата църква на хълма Голгота често питаха за гъбата с вкиснато вино, която бяха поднесли към устните на Иисус на кръста, Барак намери отнякъде тази гъба — и сега поклонниците можеха да пият вода от нея, ако дадат добра почерпка на пазача. В Назаретската синагога пък постави молитвеника, от който младенецът Иисус е учил азбуката, както и скамейката, на която седял заедно с другите деца. Господарят Барак казваше на поклонниците: «Тази скамейка може много лесно да бъде поместена или вдигната от един християнин, но никой евреин не е в състояние да я помръдне.» Той винаги държеше подръка един или двама евреи, които да засвидетелствуват половината от това твърдение, а поклонниците можеха сами да се уверят в другата половина, ако бяха готови да платят за тази чест.
В църквата при самия Божи гроб господарят Барак нямаше защо да добавя реликви, тъй като бронзовият светилник, стоял някога до главата на Иисус, си беше вече там и гореше денонощно. Камъкът, с който е бил затворен гробът, беше също там, на входа. Имаше размерите на воденичен камък и бе целият украсен със злато и скъпоценности. На железни прътове по стените на гробницата висяха гривни, верижки, огърлици, диадеми, пояси, портупеи, корони, подарени от императори и украсени с чисто злато и индийски скъпоценни камъни, и голям брой украшения за глава, подарени от императрици. Целият гроб (напомнящ стълба на финиша в хиподрома по Нова година, когато е отрупан с празнични награди) бе облицован с масивно сребро — стени, под и таван. Пред самия гроб бе издигнат олтар, над който висяха златни светилници във формата на слънца.
Едно лято (поклоненията ставаха през пролетта и есента) Барак посети Константинопол, за да продаде някои реликви на тамошните монаси. Той бе подправил един документ, с който Александрийският патриарх уж удостоверяваше, че еди-кой си одър е същият, на който Иисус е седял по време на Тайната вечеря. Искаше десет хиляди номизми за него. По една случайност личният секретар на патриарха бе току-що пристигнал в столицата и като чу за това, изобличи документа като подправен. Но господарят Барак, който съвсем не държеше да бъде бичуван и осакатен съгласно изискванията на закона, избяга веднага с един кораб и дълги години след това никой не го видя в нашата източна част на империята.
-----------------------------------------------------------

Робърт Грейвс "Велизарий"
Цялата книга на