Това напомня за името на скитите. които наричали себе си сколос произвотно от "с коли", защото живеели и се придвижвали с покрити волски коли. КОнете не ги впрягали защото не били хранени добре и не бивало да теглят тежки коли. Воловете за по-непретенциозни, а конете се зобят с зърно за да са по-силни, гледаните само с паша коне са по-слаби. Освен това зимната паша не е така добра и е оскъдна, а скитите не събирали сено за зимата. Скитските коне били слаби, но издръжливи на глад. Така преживявали гладната зима. Конете били замо ездитни животни за знатните скити, които формирали кавалерията нещо като дребни рицари.
Много от по-бедните скити нямали коне и се биели в скитската пехота.
Името сколос по-късно се преправя на склавини, но византийските хронисти ги използват и двете.
Българите били земеделци и скотовъди, но не номади и имали укрепени селища(някои ги наричат градища, а не градове, но някои от тях са истински градове като Каменското градище). От землените укрепления наричани бряг или брегове идва името на българин - автентично бриги, променено в бергари-бургари-българи. А в степите бергарите са насичани боргаристени - бористени и от там идва древното име на Днепър Бористен. Древните български заселници в черноморската степ живеели по горното и средно поречие на Днепър и Буг, който и до днес пази името си на бугарска-българска река.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите