|
Бях се зарекъл да не влизам в темата,но очевидно нещата следва да се насочат поне в правилна насока,та затова и се намесвам отново.
1) "Къде е збъркал директорът на музея?"
Збъркал е,че непростимо за поста му не знае разликата межу ПРЕВОД и ПРЕПИС. И поради това е предложил на посетителите на музея подвеждаща и в основата си грешна информация.
Очевидно същата разлика не правите и Вие ,след като твърдите ,че
......"тук виждаме миниатюра от Александрията, старобългарски превод от 10-11в., който се пази в народната библиотека ,,Кирил и Методи". "
В НБ действително има илюстрован ПРЕПИС на Александрията(откъдето е и миниатюрата) ,обичайно наричана "Софийска илюстрована Александрия",но този препис е СРЕДНОБЪЛГАРСКИ и се датира най-общо от ХV (словом-петнадесети ) век.
2) Твърди се ,че Александрията влиза в българската книжовност в старобългарският етап от развитието й,тоест през Х -ХІ век.Може и да е така !
Но какви са доказателствата ? Най-общо те се свеждат до предположения изведени въз основа на средноруските преписи от ХVІ в.на "Летописец елински и римски"
И щом като иде реч за ПРЕДПОЛОЖЕНИЯ ,тук ще добавя още три ,за които досега или НИКОЙ НЕ СЕ Е СЕТИЛ, или ако някой се е сетил ,то няма добре представена информация за това.
А) Известният гръцкоезичен надпис от Преслав,превеждан като "Силен с( Силното с )Александър в Романя", предположително датиран от Х век.
Б) Името "Александър"на вторият син на Асен І с вероятна дата на раждането 1195 (възможно и 1196 ,ако е роден пост мортем)
В) Очевидното познаване към началото на ХІІІ век от българите, на Троянската притча, в която се среща името Парис-АЛЕКСАНДЪР ,което предлага Анри Валансиен при срещата на рицаря Пиер дьо Брашьо с български знатни през 1204 г.
Обаче ! И срещу трите предположения ,е възможно да се възрази ....така както и срещу предположенията изведени от Летописеца.
Срещу А
Гръкоезичният надпис може да е изсечен в което и да е време след 971 г.и до превземането на Преславска област от турците през 80-те години на ХІV в.
Преслав има запазени функции поне като крепост със сигурност до времето на Втората българска империя.Бил е например резиденция на цар Петър и пр.
И защо, както се твърди между другото и от шарлатанина и мистификатора Н.Овч.,надписа следва да се свързва с император Александър І( 912-913 г.г.) ?
Много по-логично той се свързва с победата при Русокастро на 18 юли 1332 г.на цар Йоан-Александър последвана от сключването на изгоден за България договор с император Андроник ІІІ,при положение,че именно това е времето когато за обозначаване на територията на юг от Стара планина обичайно се използва хоронима "Роман(и)я".
Без да се обосновавам повече ,ще приключа с моят отговор на въпросът -има ли антропонима "Александър" от Преславският надпис значението на БЕЗУСЛОВНО доказателство.......за това,че "Александрията" е преведена още през Х-ХІ век ? ОЧЕВИДНО НЕ !
Срещу Б
Спор няма ! Името на вторият Асенов син-Александър -,на 100 % означава,че или баща му,или ако е роден пост мортем,то най-близките му старши роднини -чичовците му Петър и Йоаница,майка му Елена и др.-,са познавали Александрията,та и от там е заето и името.
Но това пак не е БЕЗУСЛОВНО доказателство,че Александрията е преведена през Х -ХІ в.в. по ред и ред причини, които няма да споменавам с изключение на една-например евентуално запознанство на Йоаница (или Елена ?) с .......гръцкият текст на Александрията,когато са били в плен в Константинопол от 1188 г.до ? г.
Срещу В
Възраженията общо взето се извеждат от възраженията срещу Б,с добавката,че изглежда по-вероятно името Александър за вторият син на Асен І,да е заето от Троянската притча,а не от Александрията,поне според заслужаващия внимание за случая анолог : Хектор (старши син) -Парис-Александър (младши син) и Йоан Асен ІІ (старши син)-Александър(младши син).
Така стоят нещата и с предположенията които се извеждат от Летописеца.
Като повтарям пак,че Александрията МОЖЕ да е преведена през Х век и даже още приживе на цар Симеон І ,имам своите основания да считам,че въпросните предположения са аргументирани повърхностно ,често въз основа на дълбоко "научният" принцип на детската игра на телефон(някой казал еди що си което се повтаря изопачено) и дори без познаване на Летописеца и др.паметници.
В обобщение : надписът от Преславския музей под миниатюрата от ХV век е НЕКОРЕКТЕН и със заблуждаващо съдържание.
Ако все пак се толкова много се държи на идеята, въпросната миниатюра да се предлага като визуален паметник от......... Златният век на цар Симеон І ,то в съответният препис трябва да се въведе разликата межоду ПРЕВОД (от Х-ХІ век) и ПРЕПИС от ХV век.
|
Re: в музея на Плиска... [re: lautaro]
