Така нареченият "Крумов дворец" не е обикновен дворец, а укрепен дворец, "бург", замък с фортификационно предназначение за защита на благородниците по време на война. По негово време вътрешния град е бил изграден от дървени трупи, наредени изправени една до друга в две редици, като между двете редици е била насипана земна маса.

Това, което е възстановено от този дворец, не са "стаи", а ивични фундаменти. Възстановено е въз основа не на открити каменни квадри, а на отпечатъци от тях, тъй като самите каменни квадри са били взети след разрушаването на двореца, и са преизползвани за други градежи.

Дворецът е бил на няколко етажа, и затова ивичните фундаменти са толкова широки, и на толкова близко разстояние един от друг. Това не означава, че стаите по размер са отговаряли на правоъгълниците очертани от фундаментите. Много е възможно да е имало колонада, и доста големи зали, които не са имали преградни стени, а колони, за носене на горните етажи.

Та накратко - този дворец с разгъната площ поне 15 декара /три етажа по 5 декара/ не е владетелски дворец, а "бург" изграден за защита на всички български благородници по време на война, включително и евентуална гражданска война - защита от населението на самия град. Не случайно от този дворец тръгват няколко подземни тайници, които излизат извън вътрешния град, който както споменах тогава е бил ограден със стена от дървени трупи.

Дворецът е разрушен незнайно кога. Академичната наука твърди, че е разрушен от Никифор, но в същото време представители на същата тази наука у нас твърдят, че Никифор не е достигнал до Плиска, а е стигнал Преслав. Няма обективно доказателство, което да доказва, че този бург е изграден от Крум, въпреки писанията на учените.

Вероятно след разрушаването на двореца е започнало строителството на стената на вътрешния град от каменни квадри, като каменната стена е повтаряла плана на дървената, и отново е ограждала същата площ - около 470 декара - това е площта на вътрешния град.

На мястото на стария бург е построен вече истински дворец с тронна зала, а за защита на благородниците е изградена цитадела - укрепен двор със сгради. Мястото на новия дворец не е случайно - построен е близо до стария вход на подземния тайник. Може би затова е извън цитаделата в очертанията на стария дворец, а може би заради нуждата от афиширане на приемственост.

Цитаделата има площ около 10 декара. Има фортификационно предназначение за защита на благородниците по време на война.

Този втори етап от строителството в центъра на Плиска се свързва с Омуртаг. Но няма обективни доказателства за това.

Целият град Плиска - заедно с вътрешния и външния - има площ от 23 000 декара, или 23 квадратни километра - най-големият европейскиград за времето си.

Може да му съперничи единствено Преслав, в който също има огромна стара сграда "бург", но българската наука, макар и да я е засекла по археологически данни още преди 40 години, не я афишира, защото няма как да я обясни.

За сметка на това лесно обяснява базиликата, построена на 2 км североизточно от главната порта на Плиска, до която се е достигало по каменен път изграден от квадри. Тази базилика е построена на мястото на стар храм, вероятно раннохристиянски, и според науката това строителство е станало след покръстването по времето на Борис І. Това разбира се изобщо не е доказано чрез обективни факти, а е волна интерпретация на науката. Истината е, че по каменните квадри, чрез която е изградена базиликата са изписани странни символи, които са в разрез с догмите на юдейохристиянството, което Борис І налага над българите с меч и потоци кръв.