Това население само се е разходило насам-натам.
Повечето българи в Беломорска и Източна Тракия са се заселили там едва в 18-19 век, когато се дава по-голяма свобода на раята и се премахва закрепостяването към държавните турски тимари (чифлици).
Произходът им е оределено от Балкана за Източна Тракия и от Родопите и Македония в Беломорска. Това се доказва с носии и диалекти, но за политическите ни цели това не е било уместно да се споменава.



Българите в Западна (Беломорска/Гръцка) и Източна/Турска Тракия, са наследници на българско население, не толкова от Балкана, Македония и високите Родопи (макар, че имат и значителни такива примеси), а основно на севернотракийци, вкл. източнородопчани (най- вече от Хасковско и северната част на Кърджалийско, макар че в Кърджалийско сега няма българи) разселили се първоначално надолу по течението на река Марица и в последствие източно и западно от него, главно през през 17-18в.

Закрепостяване на раята към земя в Османската империя никога не е имало.

Помаците от северните части на Западна/Гръцка Тракия обаче са старо местно българоезично население.