Не мисля, че една разходка по Босфора с корабче и разговори с няколко френда там се квалифицира като "познания по история". Такива имам от другаде, а именно от "История на Османската империя", която излезе тук. И там правилно си е написано: всеки гледа османското присъствие тук, никой не се сеща за българскотро присъствие там, приумерно колко паши сме изпратили в Цариград.
Че е имало турско иго и зверства, тва никой нормален човек не може да отрича. Но ги е имало също и в арабския полуостров, при войните с Иран и т.н. Не са много хората, които знаят, че когато Египет е воювал с Османската империя, самият руски император е предложил помощта си ( мога да посоча точни дати и имена ) съобразно международните антивъстанически договорености, последвали Наполеоновите войни. "Турското иго" по българските земи се възприема като безвремие, което няма ефект върху настоящата действителност. Всички мелим ли мелим за башибозуците и арабите в Стар Трек. В същото време никой не си спомня - не желае да си спомня! - Възродителния процес, все едно не го е имало. ВСе ние да сме жертвата, така ни е кеф. Но въпреки това срамно петно върху нашата историческа памет, въпреки факта, че правопреимнциите на извършителите му ни управлят още ( някой да се сеща кой е бил бащата на метресата на премиера ни, същия татовец, който я сдоби със СиБанк, през която минават всички държавни поръчки ? И после що бил неподкупен МухоБойко ? ) , въпреки това ние масово, като нация, като народосъзнание, сме се вторачили в последния етап от последния етап от края на една дълга история, и от него съдим за целия период.
Ненаучно е.
|