|
Една невероятна личност, чиито потомци и днес управляват Швеция.
Животът на този човек, родил се като обикновен гасконсконец в селцето По в дълбоката френска провинция е пълен с такива невероятни приключения и обрати, че е много по-интересен от който и да е холивудски сценарий.
Става дума за Жан Батист Жул Бернадот - маршал на Франция (1804), княз на Понте Корво (от 1806), по-късно крал на Швеция и Норвегия (от 1818 - Карл XIV Йохан), основател на династията Бернадот управляваща и днес
Той е роден на 26 януари 1763 в малко градче в Гаскония. Петото и последно дете на потомствения адвокат Анри Бернадот (1711 год - 1780 год) - Жан-Батист след смъртта на баща му не иска да продължи семейната традиция и по липса на пари се записва в армията, в август 1780 г. в Беарнския пехотен полк на Негово Величество крал Луи XVI.
Полкът, в който служил Бернадот била предназначен да служи в отвъдморските територии така, че той получил името "морски". Жан прекарал с полка си половин години, прекарани в Корсика, в Аячо - родния град на Наполеон Бонапарт, а от 1784 той е в Гренобъл, столица на провинция Дофин. Смел войник и отличен фехтувач, Жан Батист се издига само до сержант през май 1788 година. За повече не смее и да се замисли. Всички офицерски длъжности били запазени само за благородници. Въпреки това в Юни 7, 1788 г. сержант Бернадот се доказва като верен войник на краля когато нарежда да открият огън по бунтовници в Гренобъл.
Следващата година избухва буржоазната революция.
Френската революция е период от историята на Франция, продължил от 1789 до 1799 г. и изпълнен с мащабни политически, социални катаклизми и разместване на пластовете във френското общество.
През 1789 г. френското общество все още се дели на съсловия. Съсловие на духовенството, което обхващало 100 000 души; съсловие на аристокрацията (благородниците) - 400 000 души и съсловие на народа, всички останали (около 23 млн. души). Съсловията на духовенството и на аристокрацията не плаща данъци и се радвали на ред привилегии, а в съсловието на народа имало много замогнали се манифактуристи и финансисти, които искали да се включат във властта. Това довежда до конфликт между буржоазията и аристокрацията. Друга причина е финансовата криза във Франция предизвикана от двете войни в Америка както и непопулярните мерки на последния финансов министър при Луи XVI - швейцарският банкер Некер, който за да задържи страната от фалит, качва данъците.
Бернадот е един от тези които смелостта, ума и находчивостта изтикват на повърхността и ревностно прегръща революцията.
Революцията, демократичните промени след нея и изпадането на благородническото съсловие от властта отваря затворени завинаги преди това пред него врати.
На 7 февруари 1790, Жан Бернадот до тогава спиран в развитието си като издънка на третото най-презряно съсловие на народа и буржоазията, има вече ранг на втори лейтенант и е назначен за адютант в 36-ти пехотен полк, разположени в Бретан. 36-ти полк е изпратено в Страсбург, до командира на армията в Рейн.
Като част от Рейнската армия Бернадот се бие на форнта. Професионалния опит, блестящите военни умения, безупречната му лична храброст и преданост към революцията му донасят бърза промоция. През лятото на 1793 г., той е на капитан, през август същата година получи еполети на полковник. През април 1794, Жан Бернадот става бригаден генерал, а в битката при Флерюсе командва вече дивизия. В 1796-1797 г. участва в похода в Италия, където става известен като като нетърпим към грабежи и липсата на дисциплина. По време на революцията Жан-Батист Бернадот добавил още едно име към своето - Жюль, в чест на Юлий Цезар като такива “антични” имена били на мода по него време.
През 1797, на съдбата свързва Бернадот и Наполеон Бонапарт. И двамата командири имат приятелски отношения поне в началото.
На 17 август 1798 г. Жан-Батист се жени за своя марсилска приятелка, дъщеря на собственик на кораби - Дезире Клари (1777 - 1860), бивша годеницата на Наполеон (Наполеон ухажва много настоятелно Дезире Клари преди брака си със Жозефин дьо Боарне и е бил силно хлътнал, но тя се омъжва за Бернадот), за чиято по-голяма сестра, Джули е женен братът на Наполеон - Жозеф Бонапарт. През 1799 се родил техният син Оскар, получил името заради новата мода във Франция, да се харесва всичко скандинавско.
Зимата на 1798-1799 Бернадот, прекарва с армията в Германия. Той спечелва репутацията на един от най-видните генерали на Френската република, а през юли 1799 година е назначен за министър на войната в кабинета на директорията. Директорията (на френски: Directoire exécutif) е държавна институция във Франция, упражнявала изпълнителната власт между 2 ноември 1795 и 10 ноември 1799 в хода на Френската революция. Тя се състои от петима директори, като за времето на съществуването ѝ нейни членове са общо 13 души. На 18 брюмер (10 ноември 1799) по време на държавния преврат, Бернадот не заема никаква позиция, не е нито на страната на Наполеон, но и не прави нищо в защита на намразената от всички директория.
Наполеон става пръв консул, а Бернадот в 1800-1802 работи като държавен съветник и командир на войските в Западна Франция където жестоко се разправя с монархическите бунтове във Вандея. На 24 януари 1800, Бернадот е назначен член на Държавния съвет на Франция. През 1802 е бил заподозрян във връзка с група офицери от армията готвещи преврат но подозренията остават недоказан. Бернадот обаче постепенно се отдалечава от Наполеон. Бившият сержант от Гаскония, бившият якобинец от революцията, някак си не може да приеме напълно новата власт и връщането малко по малко към монархия макар в друг вид.
Името на Бернадот многократно е посочвано в полицейски във връзка с републиканската заговори, но като "член на семейството" на Бонапарт се се радвал на доверието на Наполеон, който най-вероятно е подозирал какви са вижданията на Бернадот, но не е искал да се лиши от услугите му и е смятал един вид с постове да умилостиви прекалено републиканския му бунтарски дух.
18 май 1804, Наполеон се провъзгласил за император. Бернадот изразява вярност към него и получава титлата маршал на Франция. През юни 1804, маршал Бернадот е назначен за губернатор в Хановер, където той провежда редица реформи, насочени към въвеждане на разумна и справедлива система на данъчно облагане което му печели бързо симпатиите на местните.
В началото на военната кампания през 1805, Наполеон назначава Бернадот за командващ Първа армия корпус. Корпус на Бернадот (октомври 1805) участва в битката при Улм, която завършва катастрофално за австрийската армия, а по-късно и в битката при Аустерлиц.
На 7 ноември 1806 година при Любек, Бернадот пленява 1000 шведски войника,
Бернадот се държи коректно, учтиво и хуманно с пленниците което след тяхното освобождаване му носи огромна популярност в Швеция.
Хуманното третиране на пленените шведи прави Бернадот толкова популярен в Швеция, че Държавния съвет на шведския крал Карл XIII в заседание за избор на наследник, единодушно решава да предложи на короната на Бернадот, ако той приеме лютеранството.
Зад решението също стои желанието на на Швеция да е в добри отношения с Наполеон. Бернадот приема и е освободен от Наполеон от служба.
На 21 август 1810, на Риксдага избира Бернадот за престолонаследник на Швеция. На 20 октомври той приема приети лютеранството в началото е регент, а после коронясан под името Карл XIV Йохан.
По този начин, той става основател на династията Бернадот в Швеция управляваща и днес.
И преди да приключим, един забавен случай:
И преди да приключим, един забавен случай – Карл XIV Йохан се разболял и се наложило да се извика лекар. Лекарят поискал кралят да се съблече, при което Бернадот го направил с нежелание, но помолил всички да излязат от стаята. Когато кралят свалил ризата си лекарят онемял в първия миг, а после се подсмихнал. На гърдите на краля имало татуирана триъгълна якобинска шапка, а под нея девиз; “Смърт на кралете”
Лекарят запазил тайната на владетеля, и тя била отново разкрита едва след неговата смърт на 8 март 1844 година. При подготовката за балсамиране открили татуировката.
Редактирано от Jay Gould на 03.04.10 19:19.
|
Невероятният живот на Жан Батист Жул Бернадот
