По Книга Царства:
Пророк Илия това е Римския император Траян Деций 249-251 г.
Пророк Самуил - Валериан І 253-260 г.
Саул - Галиен 253 - 268 г.
Давид - Клавдий ІІ Готски 268 - 270 г.
Соломон - Аврелиан 270 - 275 г.
Иеровоам Израил - Диоклетиан 284 - 305 г.
Ровоам Иудея - Максимиан 286 - 310 г.
Нават Израил - Север ІІ 306 - 307 г.
Авия Иудея - Констанций Хлор 305 - 306 г.
Вааса Израил - Лициний І 308 - 324 г.
Аса Иудея - Константин І Велики 307 - 337 г.
Ила Израил - Лициний ІІ 317 - 324 г.
Иосафат Иудея - Констанций ІІ - 337 - 364 г.
Замврий - Мартиниан - 324 г.
Амврий Израил - Крисп - 317 - 326 г.
Ахав - Констанс - 337 - 350 г.
Книга ІІІ Царства
[22:1] Минаха се три години без да има война между Сирия (Цесария, днешна Италия) и Израил (Илирик).
[22:2] На третата година иудейският цар Иосафат (Констанций ІІ) отиде при израилския цар (Констанс, Ахав).
[22:3] Израилският цар каза на слугите си: знаете ли, че Рамот Галаадски (Галски, италианския Рим) е наш? А ние тъй дълго мълчим и го не вземаме от ръцете на сирийския (цесарийския) цар.
[22:4] И рече на Иосафата: ще дойдеш ли с мене на война против Рамот Галаадски? Иосафат отговори на израилския цар: както ти ще идеш, тъй и аз; както твоят народ, тъй и моят народ; както твоите коне, тъй и моите.
[22:5] Иосафат рече на израилския цар: попитай днес, какво ще каже Господ.
[22:6] Израилският цар събра пророците - до четиристотин души и ги попита: да ида ли на война против Рамот Галаадски или не? Те отговориха: иди, Господ ще го предаде в ръцете на царя.
Това е Никейския вселенски, или Сердикийски събор, който в действителност се е провел в град Сирмиум (Самария, според Библиятя)
http://ru.wikipedia.org/wiki/Первый_Никейский_собор
[22:7] Иосафат попита: няма ли тук още някой пророк Господен, та чрез него да попитаме Господа?
[22:8] Израилският цар отговори на Иосафата: има още един човек, чрез когото може да попитаме Господа, но аз го не обичам, защото не пророкува за мене добро, а само зло, - той е Иемвлаевият (Евмолпски, Филипополски, Пловдивски) син Михей (Арий). Иосафат каза: царю, не говори тъй.
[22:9] Израилският цар повика един скопец и рече: иди по-скоро за Иемвлаевия син Михей.
[22:10] Израилският цар и Иосафат, иудейският цар, седяха всякой на своето седалище, облечени в царски дрехи, на стъгдата пред портите на Самария (Сирмиум, Сремска Митровица в Сърбия), и всички пророци пророкуваха пред тях.
[22:11] Хенаановият син Седекия (Николай, епископ Мир Ликийски) си направи железни рога и рече: тъй казва Господ: с тия ще избодеш сирийци (цесарейци), докле ги изтребиш.
[22:12] И всички пророци пророкуваха същото, думайки: върви против Рамот Галаадски (Галски, италиански Рим); ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя.
[22:13] Изпратеният, който бе отишъл да повика Михея (Арий), му думаше: ето, речите на пророците едногласно предсказват на царя добро; нека и твоята дума бъде съгласна с думата на всекиго от тях; изречи и ти добро.
[22:14] Михей (Арий) отговори: жив ми Господ! ще изрека онова, което ми каже Господ.
[22:15] И той дойде при царя. Царят го попита: Михее! да идем ли на война против Рамот Галаадски, или не? А тоя му отговори: иди, ще има успех; Господ ще го предаде в ръцете на царя.
[22:16] Тогава царят му рече: пак и пак те заклевам да не говориш нищо, освен истината в името на Господа.
[22:17] Той отговори: виждам всички израилтяни пръснати по планините като овци, които нямат пастир. И Господ каза: началник нямат; нека всякой се върне смиром у дома си.
[22:18] Израилският цар рече Иосафату: не говорих ли ти, че той не пророкува добро за мене, а само лошо?
[22:19] И (Михей) отговори: (не е тъй) изслушай словото Господне: видях Господа да седи на Своя престол, и цялото небесно войнство стоеше при Него отдясно и отляво;
[22:20] и Господ рече: кой би склонил Ахава (Констанс) да иде и падне в Рамот Галаадски? И един казваше тъй, а други - инак;
[22:21] един дух се изстъпи, застана пред лицето на Господа и рече: аз ще го склоня! А Господ попита: с какво?
[22:22] Той отговори: ще изляза и ще стана лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Господ каза: ти ще го склониш и ще изпълниш това; иди и стори тъй.
[22:23] И ето, Господ сега допусна лъжливия дух в устата на всички тия твои пророци; но Господ изрече за тебе лошо.
[22:24] А Хенаановият син Седекия (Николай, епископ Мир Ликийски) се доближи, удари Михея (Арий) по бузата, и рече: как, нима излезе от мене Духът Господен, за да говори в тебе?
"На Соборе присутствовало множество епископов, впоследствии прославленных церковью в лике святых (Николай, епископ Мир Ликийских и святитель Спиридон Тримифунтский). В течение нескольких дней Собор не мог логически доказать неправоту Ария, святитель Николай, не выдержав такого положения дел, ударил Ария по лицу, за что даже был на время запрещен в священнослужении."
[22:25] Михей (Арий) отговори: ето, ти ще видиш това в оня ден, когато ще бягаш от една стая в друга, за да се скриеш.
[22:26] Тогава израилският цар (Констанс) каза: вземете Михея (Арий) и го отведете при градоначалника Амона и при царския син Иоаса
[22:27] и кажете: тъй говори царят: затворете тогова в тъмница и го хранете оскъдно с хляб и оскъдно с вода, докле се върна смиром.
[22:28] Михей (Арий) каза: ако се върнеш смиром, то не Господ е говорил чрез мене. И рече: слушайте, всички люде!
[22:29] Израилският цар (Констанс) и Иосафат (Констанций ІІ), иудейският цар, тръгнаха за Рамот Галаадски (Галския, италианския Рим).
[22:30] Израилският цар рече на Иосафата: аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи царските си дрехи. И израилският цар се преоблече и влезе в бой.
[22:31] Сирийският цар заповяда на колесничните началници, които бяха на брой трийсет и двама, думайки: не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с израилския цар.
[22:32] Колесничните началници, като видяха Иосафата, помислиха: бездруго, това е израилският цар, и се обърнаха против него, за да се ударят с него. Иосафат завика.
[22:33] Колесничните началници, като видяха, че той не е израилският цар, обърнаха се от него.
[22:34] А един човек опна случайно лък и рани израилския цар през шевовете на бронята. И царят каза на колесничаря си: върни назад и ме изведи из войската, понеже съм ранен.
[22:35] Но в оня ден боят се усили, и царят стоя на колесницата срещу сирийци, а вечерта умря; кръвта от раната се лееше по колесницата.
[22:36] И при заник-слънце биде обявено по целия стан: всякой да иде в града си, всякой - в земята си.
[22:37] Царят умря и биде докаран в Самария (Сирмиум), и погребаха царя в Самария (Сирмиум).
[22:38] Колесницата умиха на Самарийския водоем, дето се миеха блудници, и псета лижеха кръвта му, по словото на Господа, което Той изрече.
[22:39] Другите дела на Ахава, всичко, що е направил, и къщата от слонова кост, що е съградил, и всички градове, що е построил, са описани в летописите на израилските царе.
[22:40] Ахав почина при отците си, и вместо него се възцари син му Охозия.
[22:41] Иосафат, син Асов, се възцари над Иудея в четвъртата година на израилския цар Ахава.
[22:42] Иосафат беше на трийсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува, Салаилева дъщеря.
[22:43] Във всичко той вървеше по пътя на баща си Аса, не се отклоняваше от него, като вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа. Само оброчищата не бяха отменени. Народът още принасяше жертви и кадеше по оброчищата.
[22:44] Иосафат сключи мир с израилския цар.
[22:45] Останалите дела на Иосафата и подвизите му, каквито е извършил, и как е воювал, са описани в летописите на иудейските царе.
[22:46] И колкото блудници бяха останали от времето на баща му Аса, той изтреби от земята.
[22:47] В Идумея тогава нямаше цар; имаше царски наместник.
[22:48] (Цар) Иосафат построи кораби на морето, за да ходи в Офир за злато; но те не стигнаха дотам, понеже се разбиха в Ецион-Гавер.
[22:49] Тогава Ахавовият син Охозия каза на Иосафата: нека моите слуги отидат на кораби с твоите. Но Иосафат се не съгласи.
[22:50] Иосафат почина при отците си, и биде погребан при тях в града на отца си Давида. И вместо него се възцари син му Иорам.
[22:51] Ахавовият син Охозия се възцари в Самария над Израиля в седемнайсетата година на иудейския цар Иосафата и царува над израилтяните (в Самария) две години
[22:52] и върши, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и ходеше по пътя на баща си и на майка си и по пътя на Наватовия син Иеровоама, който вкара в грях Израиля:
[22:53] той служеше на Ваала, покланяше му се и прогневи Господа, Бога Израилев, с всичко онова, което бе вършил баща му.
Иосафат това е Констанций ІІ.
Ахав - Констанс.
А кой е в действителност пророк Михей?
Той има още две имена. Първото е:
Максим Грек (Михаил Триволис)
РОДИВШИЙСЯ около 1470 года в греческом селении Арта, Михаил Триволис (кстати, тождество этого человека с Максимом Греком доказал только в 1943 году наш историк И. Денисов) происходил из аристократической семьи. Состоятельные родители обеспечили ему прекрасное образование. Закончив школу на острове Корфу в Ионическом море (им тогда владела Венецианская республика), он в 20-летнем возрасте уже баллотировался в совет этой пользовавшейся самоуправлением территории (где заседали в основном старейшины), но потерпел неудачу.
Тогда юноша уехал в Италию, где прожил почти 20 лет. Здесь он сблизился с мыслителями-гуманистами Анджело Полициано и Марсилио Фичино, пополнял образование в университетах Болоньи, Падуи, Феррары, Милана и даже наезжал в парижскую Сорбонну… С 1490-х годов началась тесная дружба Михаила Триволиса с философом Джованни Пико делла Мирандола, чьи идеи о том, что все философские и религиозные школы суть частные проявления единой истины, папская курия осудила как еретические…
Также на Михаила произвели незабываемое впечатление проповеди монаха-доминиканца Джироламо Савонаролы, страстно обличавшего развратного и честолюбивого папу римского Александра VI Борджиа. Папа не простил Савонароле его гневных речей о том, что «римская церковь-блудница пред всем миром обнажила свое безобразие, так что зловоние ее достигло небес», устроил судилище, и в мае 1498 года его врага сожгли на площади во Флоренции. Но образ гневного пророка, видно, навсегда остался в памяти Триволиса, потому что, уже будучи в России, он напишет о Савонароле «Повесть страшну и достопамятну», а временами сам будет выступать в роли непримиримого обличителя…
Пример сгоревшего, но не сломленного проповедника, видно, и побудил Михаила перейти из православной веры в католическую и принять иноческий постриг в том самом доминиканском монастыре св. Марка во Флоренции, где настоятелем был Савонарола. Ему хватило, впрочем, двух лет, чтобы убедиться: даже доминиканцы, для которых жизнь в бедности, забота об обездоленных и больных и непрестанная молитва предписаны уставом ордена как главные законы монашеского бытия, поражены многими из тех пороков, которые обличал сожженный настоятель…
Тогда Триволис покидает Италию и приезжает на святую гору Афон — духовный центр православия. В 1505 году он снова постригается в монахи (но теперь православные) под именем Максима в самом известном из афонских монастырей — Ватопедском. Через десяток лет трудов душевных и телесных, к сорока с лишним годам заслужил он славу просвещенного, в книжных делах умудренного инока.
А к этому времени на Афон прибыло русское посольство. Недавно занявший трон великий князь Василий III, разбираясь лично в кладовых своих палат, обнаружил множество греческих духовных книг, большую часть которых привезла с собой еще царица Софья из византийского императорского рода Палеологов. Государь решил, что надо перевести их на русский язык, за тем и снарядил на Афон посольство: подыскать хорошего толмача из монахов. Выбор пал на Максима, и он, смиренно склонив голову перед судьбой, указавшей новый путь служения Господу, отправился в Великое княжество Московское…
http://www.peoples.ru/state/sacred/grek/
http://ru.wikipedia.org/wiki/Максим_Грек
Но той има и друг дубликат от Западна Европа:
Това е прочутият пророк Мишел Нострадамус.
В едно свое пророчество Нострадамус пророкува на краля на Франция Анри ІІ, че ще бъде прободен от копие по време на рицарски турнир и ще умре.
"Нострадамус (Nostradamus) е латинизираното име.(Michel de Nostredame), френски астролог, един от най-популярните пророци. Името му е Мишел дьо Нострдам. Станал най-известен с труда си „Предсказания“ (Les Propheties), първото издание на който излиза през 1555. От публикуването на книгата, която често е била преиздавана до неговата смърт Нострадамус постига вниманието на пресата, която му приписва предсказването на множество важни световни събития. Академичната общност е на мнение, че повечето асоциации между световни събития и четиристишията на Нострадамус като цяло са резултат или на грешна интерпретация, или на грешен превод (понякога нарочен) или са толкова оскъдни, че са на практика неизползваеми като доказателство за някакви гадателски способности. Още повече, никой от източниците не предлага някакво доказателство, че някой е успял да интерпретира четиристишията на Нострадамус достатъчно специфично, че да позволи ясна идентификация на предстоящо събитие. Още от малък показва изключителни математически способности и голям интерес към астрологията[източник?], наричана тогава "небесна наука"."
"Катерина Медичи, съпруга на френския крал Анри ІІ, била една от почитателките му и го поканила в кралския двор. Там той правел освен всичко останало и хороскопи за децата на краля. Анри ІІ му се отплащал щедро. По-късно дори се понесли слухове, че Нострадамус предсказал изненадващата смърт на Анри ІІ. Новият крал Шарл ІХ дори назначил ясновидеца за свой личен лекар и го поставил под личната си закрила. А почитателите на Нострадамус провиждат в обърканите му слова предсказание за почти всяка катастрофа в световната история."
Той не е роден в Сан Реми, а в Ромелия. Подобен прочит е и на родното място на друга френска героиня - Жана Дарк. Тя не е родена в Дом Реми, а също в Ромелия.
Тогава библейският цар на Израил Ахав, освен че е римски император, също е и френския крал Анри ІІ.
" На 1 юли 1559 г. по време на рицарски турнир граф Габриел дьо Монтгомери случайно разбил с копие щлема на краля, засегнал мозъка му и Анри починал."
"В началото на 350 г. в галския град Отен Марцелин устроил пир в чест на рождения ден на сина си и поканил на него всички знатни и влиятелни хора; Констанс не бил на пира, тъй като се развличал с лов в близките гори. Изведнъж вратите на залата се разтворили и влязъл варваринът - войн Магненций (Монгомери) в пурпорна мантия и с императорска корона на главата. Пируващите с радостни възгласи го провъзгласили за император и август. Още не се била съмнало, а Магненций станал вече господар на Отен.
Веднага щом научил за случилото се, Констанс побягнал към Испания но бил настигнат и убит в едно малко градче, наречено от Константин Велики Елена в чест на неговата майка."
Елена Фьодоровна "Императорите на Рим".
Смерть
При праздновании свадьбы дочери и заключения Като-Камбрезийского мира Генрих устроил 3-дневный рыцарский турнир. На второй день вечером Генрих вступил в бой с графом Монтгомери, причём копьё графа сломалось о панцирь противника; осколки копья вонзились в лоб короля и попали также в глаз. Несколько дней спустя, 10 июля 1559 года, Генрих умер от этой раны, несмотря на помощь, оказанную лучшими врачами того времени, включая анатома Везалия. Вопреки его воле, перед смертью ему не удалось увидеться со своей фавориткой Дианой де Пуатье.
Катрен Нострадамуса, в котором речь идёт о гибели «старого льва» в поединке с «молодым», который «выколет ему глаза», позже получил славу как предсказание смерти Генриха II, причём сбывшееся ещё при жизни Нострадамуса. Однако ни сам Нострадамус, ни его современники не связывали катрен с этим событием.
http://ru.wikipedia.org/wiki/Генрих_II_(король_Франции)
http://bg.wikipedia.org/wiki/Анри_II_(Франция)
Ахав не е бил син Амврий, както пише в Библията, а негов брат.
Столицата му е била в Самария (Сирмиум, Сремска Митровица в Сърбия)
Констанс и Крисп са братя, макар и от две майки.
Баща им бил Константин І Велики.Той е и Иудейский цар Аса и френския крал Франсоа (Франциск I) - (1 януари 1515 — 31 март 1547).
http://ru.wikipedia.org/wiki/Франциск_I
http://bg.wikipedia.org/wiki/Франсоа_I
От това изследване разбрахме кога е живял в действителност римският император Константин І Велики, къде и кога се е състоял Никейският (Сардикийски) събор според книгата Библия, и още много неща.
|