многознайкова , ти сигурна ли си ,че не е извършвал саботажи ? - ами ако беше извършвал, защо ще го амнистират ? А ти би ли посочил поне един негов саботаж и то надлежно документиран в някое дело срещу него.

Писмо

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?

Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?

Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?

Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.

А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...

И после... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...

А там –
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.

За мен това е минало – неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.

Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.

То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.

И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.

Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.

Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери...

За мен е ясно, както че ще съмне –
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.

И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.

Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!

Ти къде е видя тази лепкава кал бе човек ? Има такава в душата ти но не и във Вапцаров. Това, че трюмовете са пълни с лепкав мрак се нарича метафора, но ти май си бягал от часовете по български език и си пропуснал за това нещо, а обвиняваш другите в небългарско отношение. Ами какъв е Ванчо Михайлов ? Това, че сега има ФИРОМ, не значи че има такъв народ. Или да кажем , че има тракийци, мизийци, добруджанци(да имаше такива които искаха да ни разпарчатосат, но не успяха). Вапцаров си е истински българин роден в Банско /Македония, която не включва само Кюстендилски и Горноджумайските окръзи/. Нима Самуил е македонски цар ? Нима Климент Охридски е македонски просветител ?Не преиначавай историята като коминтерновец!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите