Явно за византийците под славяни (склавини) са разбирали първоначално масата идваща от север заедно с аварите и подчинена на Аварския хаганат. Те първоначано са били от разнороден разнороден произход - протославянски, сарматски, германски, келтски, севернодакийски, различни балкански бегълци и пленници и т.н., които интензивно са се смесвали. В рамките на Аварския хаганат простолюдието е оформило една примитивна номадско-земеделска култура Прага- Корчак и в рамките на нея, поради постоянното движение на хора, включително и при военните кампании на аварите във всички посоки славянският е станал лингва франка за всички в Аварския хаганат, като вероятно дори и аварите са го говорели. Славяните (простолюдието в Аварския хаганат, носители на културата Прага-Корчак) с помощта на върхушката са напредвали във всички посоки и в последствие във всички периферии, където са проникнали са проявили сепаратизъм, което е свивало територията на хаганата. Аварите пък са били аристократичната върхушка, с различни степни съставки - тюркски, сарматски, монголски, ирански, с различна култура от обикновените поданици на хаганата и от излезлите от пределите му. Възможно е дори, славяните от набезите им на Балканите към края на 6 и началото на 7в. да са били двуезични - славянски (лингва франка за аварския хаганат) и ВСЕ ОЩЕ различни други езици, в зависимост от конкретния им произход, т.е процесът на ферментация на единен език все още да не е бил приключил.

Veritas odium parit