|
Свети цар и пророк Давид (Клавдий ІІ Готски, Калоян „Ромеоубиеца“) произхождал от Иудиното (Тракия) коляно. Баща му Иесей бил един от старейшините на град Витлеем (Пловдив) и имал осем сина, от които най-малкият бил Давид (Клавдий, Калоян). Когато той достигнал юношеска възраст, баща му му поверил да пасе стадата. Юношата живеел уединено сред стадата, охранявайки родителската собственост; когато идвал лъв или мечка и отнасял овца от стадото, Давид (Клавдий, Калоян) се спускал след тях и отнемал плячката; когато звярът се хвърлял срещу него, той го хващал за козината, удрял го и го умъртвявал.
(Според Scriptores Historiae Augustae (SHA), Клавдий бил висок, с пламенни очи и толкова силен, че той можел да избие зъбите на човек или животно с един удар.)
Господ пазел момъка, защото той бил благочестив и не обичал суетата; направил си музикален инструмент със струни и през свободното си време пеел и свирел на този инструмент. Давид (Клавдий, Калоян) насочил дадената му от Бога дарба в това изкуство в служба на Бога, за прослава на Неговото свято име. Пребивавайки непрестанно в богомислие, момъкът, като извличал звуци от струните, възпявал премъдростта и благостта на Небесния Отец, проявявани в цялото Божие творение и в човешкия живот.
В това време Израилски цар бил Саул (Галиен, Асен І, Белгун). С някои свои постъпки той проявил непокорност на Господните заповеди и показал, че поставя собствените си сили и желания по-високо от волята и милостта на Царя на царете. Тогава Господ наредил на пророк Самуил (Валериан) да обяви на Саул (Галиен, Асен І, Белгун):
За това, че ти отхвърли думата Господня, и Той те отхвърля, за да не бъдеш цар.
Скоро след това Господ изпратил Самуил (Валериан, цар Самуил) при витлеемеца Иесей, защото между неговите синове Си огледах цар, казал Господ. Като пристигнал във Витлеем (Пловдив), пророкът заповядал на старейшините на града да се приготвят, за да принесат жертва на Израилевия Бог, като поканил на жертвата и Иесей със синовете му. Когато дошли децата на Иесей (Борис), Самуил (Валериан), като видял най-големия от тях, Елиав, помислил, че той е избраникът Божий, но Господ рекъл на пророка:
Не гледай на лицето му и на високия му ръст; Аз го отритнах. Аз не гледам тъй, както човек гледа, защото човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце.
И Самуил (Валериан) не получил откровение за нито един от седемте сина на Иесей, които били с него. Тогава той попитал Иесей (Борис), дали всичките му деца са тук. Старецът отговорил, че има още един син, които пасе овцете. Пророкът заповядал да изпратят някого да доведе момъка. Когато Давид (Клавдий, Калоян) дошъл, Господ казал на Самуил (Валериан):
Стани, помажи го, защото това е той. Пророкът взел донесения с него рог с елей и помазал Давид (Клавдий, Калоян) сред братята му. И Духът Господен почивал върху Давид (Клавдий, Калоян) от този ден и насетне. След това Самуил (Валериан) си тръгнал от Витлеем (Пловдив), а момъкът се върнал към предишната си работа.
А от Саул (Галиен, Асен І, Белгун) отстъпил Духът Господен и той се разболял от беснуване; мъчителни били пристъпите на тази болест и Саул (Галиен, Асен І, Белгун) постоянно се намирал в раздразнено състояние, измъчван от мрачни мисли. Тогава царедворците посъветвали господаря си да покани човек, който свири добре на гусла, за да успокоява със свиренето си царя по време на пристъп на болестта. Саул (Галиен, Асен І, Белгун) сесъгласил и тогава един от придворните посочил Давид (Клавдий, Калоян) По заповед на царя, осемнадесетгодишният младеж пастир, бил извикан в царския дворец. Когато Саул (Галиен, Асен І, Белгун) болезнено се мъчел, Давид (Клавдий, Калоян) свирел на гуслата си, благоугаждайки на Бога, и на Саул (Галиен, Асен І, Белгун) му ставало по-весело и по-добре, и злият дух отстъпвал от него. Давид (Клавдий, Калоян) много се понравил на царя и станал негов оръженосец; но службата му при двора не била непрекъсната и той имал възможност за дълго да отива в родния си град и продължавал да се занимава с пастирската си работа.
http://bg.wikipedia.org/wiki/Битка_при_Одрин_(1205)
Скоро филистимците (истамбулците) нахлули в Израилската (Българската) земя. Като навлезли в пределите на Иудиното (Тракия) коляно, те се разположили на стан между Сокхот (Скутарии, с. Щит) и Азек (Мезек) в Ефес Дамим (Будремис, м. Хисарлъка край Свиленград). А Саул (Галиен, Асен І, Белгун) се разположил с израилевата войска на два километра южно от тях; между двата лагера се намирала голяма долина. Филистимците (истамбулците) намислили да решат изхода на войната с обичайното за древността единоборство и от стана им се изстъпил гигантът Голиат (Балдуин Фландърски), родом от Гет (гот) от Енаковия род (Хенегауски). Той бил на ръст шест лакти и една педя; имал на себе си пълно воинско въоръжение от мед: люспеста броня с тегло пет хиляди сикли, шлем, наколенници и щит; в ръцете си носел желязно копие с тегло шейсет сикли. Като се обърнал към израилевата войска, Голиат (Балдуин) викнал:
Изберете човек измежду вас и нека слезе при мен; ако той ме убие, ние ще ви бъдем роби; ако пък аз го надвия, вие ще ни бъдете роби и ще ни служите.
Страшният вид на великана уплашил синовете израилеви (българите) и никой от тях не се решавал да влезе в единоборство с Голиат (Балдуин), който с всеки изминал ден ставал все по-високомерен и излизайки в продължение на четирийсет дни, хулел израилтяните.
Братята на Давид (Клавдий, Калоян) се намирали тогава в числото на воините, излезли против филистимците (истамбулците). Веднъж Иесей изпратил най-малкия си син, за да види братята си и да им занесе малко храна. Момъкът дошъл до обоза, когато войската била наредена в строй и с вик се готвела за бой. Давид (Клавдий, Калоян) се затичал към редиците на израилевата войска, за да се види с братята си. Докато разговарял с тях, Голиат (Балдуин) излязъл от филистимския строй и започнал да казва гордите си думи. При вида на великана израилтяните се разбягали от страх. В редиците им се говорело:
Ако някой убие Голиат (Балдуин), царят би го надарил с голямо богатство, и би му дал дъщеря си за жена, и дома на баща му би направил свободен в Израиля.
Младият син на Иесей дълбоко се възмутил от високомерието на филистимския великан.
Как смее този необрязан филистимец така да хули воинството на Живия Бог? с негодувание казал Давид (Клавдий, Калоян) на израилевите воини. Думите на младежа стигнали до царя и той го повикал при себе си. С могъща вяра в Божията помощ били пропити словата на Давид (Клавдий, Калоян), когато той молел Саул (Галиен, Асен І, Белгун) да му разреши да излезе на бой срещу Голиат (Балдуин), така че царят накрая казал:
Иди, и нека Господ бъде с теб. Давид (Клавдий, Калоян) се отказал от воинското въоръжение, в което бил облечен по заповед на Саул (Галиен, Асен І, Белгун), защото не бил привикнал към него. Той взел овчарската си тояга, прашката и торбичката, в която сложил пет гладки камъка, избрани от потока, и в това снаряжение излязъл срещу Голиат (Балдуин).
На издевателството и презрението на филистимския великан Давид (Клавдий, Калоян) отговорил:
Ти идваш против мен с меч, копие и щит, а аз идвам против теб в името на Господа Саваота, Бога на израилевите воинства, които ти оскърбяваше. Сега Господ ще те предаде в ръката ми и аз ще те убия, ще снема от тебе главата ти и ще дам трупа ти и труповете на филистимската (истамбулската) войска на птиците небесни и зверовете земни, и цялата земя ще узнае, че има Бог у Израиля (България); и цялата тази тълпа ще узнае, че не с меч и копие спасява Господ.
И надеждата на Божията помощ не посрамила младежа: камъкът, точно пуснат от прашката на Давид (Клавдий, Калоян), ударил великана в челото с такава сила, че Голиат (Балдуин) паднал на земята; тогава Давид (Клавдий, Калоян) притичал до него и със собствения му (на Голиат, Балдуин) меч му отсякъл главата. Поразени от подвига на Давид (Клавдий, Калоян), филистимците (истамбулците) се обърнали в бягство, а израилевата (българската) войска, след като завладяла лагера им, победоносно преследвала враговете до пределите на страната им.
Носейки в ръцете си главата на убития великан, Давид (Клавдий, Калоян) се явил пред Саул (Галиен, Асен І, Белгун). Зарадваният цар оставил младежа при себе си и за всеобщо удоволствие на народа го издигнал в звание военачалник. Когато победителите се завръщали у дома, по пътя във всички израилеви градове им устройвали тържествени посрещания, и жените играели, свирейки с тимпани и кимвали, при пеенето на победна песен със следния припев:
Саул (Галиен, Асен І, Белгун) победи хиляди, а Давид (Клавдий, Калоян) десетки хиляди!
Този израз на народната любов към Давид (Клавдий, Калоян) бил неприятен на царя; Саул (Галиен, Асен І, Белгун) узнал от пророка, че Господ го е отхвърлил от царството и го е дал на друг; царят започнал да вижда в Давид (Клавдий, Калоян) свой приемник и започнал да се отнася подозрително към младежа. В резултат на това тежкият недъг, от който страдал царят, се усилвал и от време на време царят изпадал в лудост. Два пъти по време на такива пристъпи той хвърлял копието си към Давид (Клавдий, Калоян), който свирел на гусла, за да успокои царя, но юношата, пазен от Божия Дух, избегнал смъртта; след това Саул (Галиен, Асен І, Белгун) започнал да се бои от Давид (Клавдий, Калоян) и го махнал от себе си, като го поставил за хилядоначалник. На тази длъжност Давид (Клавдий, Калоян) във всичките си дела постъпвал благоразумно, с което и заслужил още по-голямата любов на народа, за голямо неудоволствие на Саул (Галиен, Асен І, Белгун), който започнал да търси начин да го убие.
Отначало царят действал с коварство, изпращайки Давид (Клавдий, Калоян) на опасни походи срещу филистимците (истамбулците). Нека не моята ръка бъде върху него, а ръката на филистимци да бъде върху него мислел злобно Саул (Галиен, Асен І, Белгун). Изпращайки Давид (Клавдий, Калоян) на война, царят му обещал ръката на по-голямата си дъщеря Мерова, която обаче дал на друг, а на Давид (Клавдий, Калоян) предложил да встъпи в брак с другата му дъщеря Мелхола (Целгуба), като поставил условие, Давид (Клавдий, Калоян) да извърши друг, още по-опасен поход.
Нима е лесно да станеш зет на царя, а аз съм човек беден и незначителен, смирено отговарял Давид на така примамливите предложения.
Господ пазел Своя избраник и той всеки път се връщал с победа, така че името му се прославило и Саул бил принуден да му даде за жена Мелхола (Целгуба), която обичала Давид (Клавдий, Калоян). След това завистта на Саул (Галиен, Асен І, Белгун) още повече се усилила; той станал враг на Давид (Клавдий, Калоян) за цял живот и започнал явно да изказва намерението да убие зет си.
Един от синовете на Саул (Галиен, Асен І, Белгун), доблестният Ионатан (Манастър), още от времето на победата над Голиат (Балдуин), обикнал Давид (Клавдий, Калоян) като душата си; тясна дружба съединявала двамата младежи. Знаейки за злото намерение на баща си, Ионатан (Манастър) казал на Саул (Галиен, Асен І, Белгун):
Да не греши царят против своя служител Давид (Клавдий, Калоян), защото той в нищо не е съгрешил против тебе, и делата му са твърде полезни за тебе; той изложи на опасност живота си, за да порази филистимеца (истамбулеца); и Господ извърши голямо спасение за целия Израил; ти видя това и се радваше; защо тогава искаш да съгрешиш против невинна кръв и да убиеш Давид (Клавдий, Калоян) без причина?
Царят се заклел, че няма да убие Давид (Клавдий, Калоян) и между царя и зет му се установили добри взаимоотношения, но не задълго. Скоро започнала война с филистимците (истамбулците), в която Давид (Клавдий, Калоян) удържал решителна победа. Тогава Саул (Галиен, Асен І, Белгун) в пристъп на лудост още веднъж се опитал да прикове Давид (Клавдий, Калоян) с копие към стената, докато той свирел на гусла пред него. Давид (Клавдий, Калоян) успял да избяга и се скрил в дома си. Царят изпратил войници да обкръжат къщата, за да го хванат, щом излезе и да го предадат на смърт. Без-изходно било положението на невинния страдалец, но той не се отчаял, а търсел утешение и помощ в молитвата, текстът на която се намира в 58-ия му боговдъхновен псалом.
Избави ме от враговете ми, Боже мой възкликнал Давид, защити ме от въставащите против мене! Защото, ето, те дебнат душата ми; събират се против мене силните, без престъпление и без грях от моя страна, Господи; без моя вина се стичат и въоръжават. Дигни се мен на помощ и погледни. Силата е у тях, но аз към Тебе прибягвам, защото Бог е мой застъпник.
Така викнал Давид (Клавдий, Калоян) и Господ го спасил от неминуема гибел чрез ръката на любящата съпруга, която спуснала мъжа си по въже през прозореца.
От това време започнали странстванията на Давид (Клавдий, Калоян). Царят преследвал зет си като яребица по планините. Давид (Клавдий, Калоян) не можел да си намери убежище нито в израилевите селища, нито в градовете на съседите филистимци (истамбулци), които помнели предишните му победи. Напразно се опитвал Ионатан (Манастър) да умилостиви царя, който дори омъжил за другиго жената на Давид. Първо-свещеникът Авимелех заедно с целия си род бил убит от Саул (Галиен, Асен І, Белгун), който го подозирал в съчувствие към зет си. Давид (Клавдий, Калоян) успял да укрие родителите си от царския гняв, като ги настанил при Моавския цар. По Божие откровение, дадено чрез пророк Гад, Давид (Клавдий, Калоян) дошъл в пределите на Иудиното коляно (Тракия) и тук се криел от царя в планински и пустинни местности на юг от Витлеем (Пловдив); около него започнали да се събират всички недоволни от Саул (Галиен, Асен І, Белгун), така че скоро Давид (Клавдий, Калоян) застанал вече начело на отряд от 400 души, хора мъжествени и воинствени. С този отряд, сам гонен от царя, той успявал да служи на народа си. Той изгонил филистимците (истамбулците) от завзетия от тях град Кеил (Сяр) който се намирал в иудейските планини, и пазел пасящите по тези планини стада от набезите на хищниците от пустинята.
Давид (Клавдий, Калоян) поверил живота си на волята Божия и Господ пазел Своя помазаник. Така, когато той се намирал в Кеил (Сяр) и Саул (Галиен, Асен І, Белгун) възнамерявал да го хване там, Господ му открил, че жителите на града ще го предадат на царя, затова той излязъл с отряда си от този град и отишли накъдето можали. Като си намерил убежище в планинските, лишени от всякаква растителност пустини Зиф и Маон, на западния бряг на Мъртво море (ха, ха, ха), Давид едва не бил обкръжен от царската войска, но в това време Саул получил известие за набези на филистимците истамбулците и бил принуден временно да прекрати преследването. Като отблъснал неприятелите, царят се върнал с войската си от пустинята, за да го залови. Издирвайки бегълците в тази дива местност, изобилстваща с дълбоки клисури и пещери, Саул (Галиен, Асен І, Белгун) веднъж влязъл в една от пещерите, където в това време се криел Давид (Клавдий, Калоян) с някои от привържениците си. Не забелязвайки враговете, притаили се в тъмнната, Саул (Галиен, Асен І, Белгун) снел мантията си; тогава окръжаващите Давид (Клавдий, Калоян) познали царя и започнали да говорят на предводителя си:
Днес е денят, за който ти каза Господ: ето, Аз ще предам твоя враг в ръцете ти и ти ще сториш с него каквото ти е угодно.
Давид (Клавдий, Калоян) отговорил:
Да не ми дава Господ да сторя това на моя господар, помазаника Господен, да сложа ръката си върху него, защото той е помазаник Господен.
Той внимателно отрязал края на мантията на Саул (Галиен, Асен І, Белгун) и когато царят излязъл от пещерата и се отдалечил на известно разстояние, го повикал. Саул (Галиен, Асен І, Белгун) погледнал назад, а Давид (Клавдий, Калоян), като му се поклонил до земята, започнал да убеждава царя да не вярва на злите клевети.
Татко мой казал младежът, погледни края на дрехата си в ръката ми. Отрязах края на дрехата ти, а тебе не убих. Знай и се убеди, че в ръката ми няма зло, нито коварство, и че аз не съм съгрешил против тебе; а ти търсиш душата ми, за да я отнемеш. Нека Господ разсъди между мен и тебе и нека ти отмъсти Господ за мене, но ръката ми няма да бъде върху тебе. Господ ще разгледа и ще разследва делото ми и ще ме спаси от ръката ти.
Саул (Галиен, Асен І, Белгун) бил трогнат дълбоко от великодушието на гоненияот него човек и със сълзи признал неправотата си. След това царят се върнал в столицата си, а Давид (Клавдий, Калоян) продължил да странства в пустинята.
Саул (Галиен, Асен І, Белгун) не помнил дълго благородната постъпка на Давид (Клавдий, Калоян). Неговата подозрителност поради усилването на Давид (Клавдий, Калоян), и увеличаването на броя на съчувстващите му, го подбудила да възобнови преследването, и с трихиляден отряд Саул (Галиен, Асен І, Белгун) отново излязъл в пустинята. Давид (Клавдий, Калоян) внимателно следял действията на царя и когато той се разположил на стан на едно от възвишенията, Давид (Клавдий, Калоян) се укрепил на планината, откъдето ясно се виждал царският стан. За да узнае по-точно силите на Саул (Галиен, Асен І, Белгун), той заедно с един от воините си Авес проникнал през нощта в стана на царя. Безгрижността на царските воеводи била толкова голяма, че дори пред царската шатра нямало стража, и Давид (Клавдий, Калоян) влязъл там заедно със спътника си. Саул (Галиен, Асен І, Белгун) спял дълбок сън и копието му било забито в земята до възглавницата му. Авес предложил да прободат с това копие Саул (Галиен, Асен І, Белгун) и да го убият, но Давид (Клавдий, Калоян) казал:
Жив Господ! Нека го порази Господ, или ще дойде денят му, и той ще умре, или ще отиде на война и ще загине; а на мен да не ми дава Господ да вдигна ръка срещу помазаника Господен!
Той взел копие и чаша с вода, намиращи се в шатрата, за да покаже на Саул (Галиен, Асен І, Белгун), че животът на царя отново е бил в ръцете му и незабелязан от никого, напуснал стана. Като се изкачил в своя лагер, Давид (Клавдий, Калоян) със силен глас започнал да упреква царските воеводи за това, че лошо охраняват господаря. Саул (Галиен, Асен І, Белгун) чул гласа на Давид (Клавдий, Калоян) и отдалеч влязъл в разговор с него.
Царят казал:
Съгреших; върни се, сине мой Давиде (Клавдий, Калоян), защото вече няма да ти правя зло, понеже днес душата ми беше скъпа в твоите очи; безумно постъпвах аз и твърде много съгреших.
Давид (Клавдий, Калоян) отговорил:
Ето копието на царя, нека дойде един момък и го вземе. И нека Господ да въздаде всекиму според правдата му и според истината му, защото Господ те предаваше в ръцете ми, но аз не поисках да вдигна ръка върху помазаника Господен. И нека, както днес бе драгоценен животът ти в моите очи, тъй да се цени и моят живот в очите на Господа, и да ме закриля Той, и да ме избави от всяка беда.
На прощаване Саул (Галиен, Асен І, Белгун) благословил Давид (Клавдий, Калоян) с името Господне и оттогава те повече не се видели.
http://www.roman-emperors.org/claudgot.htm
http://bg.wikipedia.org/wiki/Калоян
http://bg.wikipedia.org/wiki/Балдуин_IX_Фландърски
Илия = Траян Деций = Петър І
Саул = Галиен = Иван Асен І, Белгун, жена Салонина, Елена
Давид = Клавдий ІІ Готский = българския цар Калоян, жена Вирсавия, Десислава
Галиен = Белгун
Клавдий = Кало + в + дии = красив, хубав у Бога (гр.)
Калоян = Кало + о + ян = красив, хубав в Ян (светлина, Бог)
Следва
|
Библейски, римски и български царе