През 1852 г. - Данаил Цонев Николаев – български офицер, генерал от пехотата.


Първият българин с най-висок военен чин (за проявена храброст в боевете на връх Шипка получава чин "поручик"). '
Роден в Болград, Бесарабия.
Завършва военно училище в Одеса.
Бие се като доброволец в сръбската армия по време на Сръбско-турската война. Като командир на рота в Българското опълчение се отличава в боевете при Шипка-Шейново.
При обявяване на Съединението на 6 септември 1885 г. като командващ голяма част от милицията по време на военни маневри отстранява правителството, с което осигурява осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
През Сръбско-българската война е командир на Западния корпус. На два пъти министър на войната.
След избора на Фердинанд I за български княз е негов военен съветник (1887-1893).
Председател на Върховния македонски комитет (1895-1897).
През 1911-а напуска армията, но по време Балканската война командва гарнизона на Ямбол. Като най-възрастен генерал в армията на 12.VII.1937 г. става кръстник на престолонаследника княз Симеон Търновски.
Умира на 29 август 1942 г. в Банкя.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите