|
Проф. MИХАИЛ ОГНЯНОВ
Хората, свикнали да преценяват по чувство, не разбират нищо от умозрителните проблеми, защото искат от пръв поглед да ги разберат и не са свикнали да търсят принципите. Другите, обратно, свикнали да разсъждават, изхождайки от принципите, не разбират нищо от сферата на чувствата, защото търсят принципи и не виждат нищо от пръв поглед.
Блез Паскал, "Мисли"
Свидетели сме на една уникална за Европа ситуация. Една европейска държава рискува съществуването си заради името си. Каква е историята и какви са мотивите името да се издигне до тази свърхценност?
Бъдещето на източноевропейските държави е в тяхното включване в Европейския съюз. Tова се отнася особено за нововъзникнали държави, каквато е Република Македония. Парадоксът е, че най-новата европейска държава претендира за едно от най-старите имена на европейска държава, оспорвано от Гърция - членка на ЕС. От прагматична гледна точка оправдан ли е този риск?
В класическата древност племето македони е населявало една област на запад от Солун и на юг от Битоля. В територията на сегашната република са живеели други тракийски и илирийски племена - пеони, дардани, десарети. Етническата принадлежност на това племе и до днес е неизяснена. Сегашните гърци ги смятат за гърци, но съвременниците им ги смятали за варвари - т.е. за не гърци. Такива ги смята прочутият оратор Демостен и неговият съперник Изократ. Не ги допускали до олимпийските игри, защото не били гърци. Повечето от съвременните историци ги смятат за илири или траки или някаква смес от двата етноса. Албанците ги смятат за илири и тяхната монета се нарича Лек, на името на Александър Македонски. Това племе, под водачеството на Филип и Александър Македонски, завладява първоначално целия Балкански полуостров и се устремява към близкия изток до Египет и Индия. Славата на великия завоевател Александър Македонски пленява въображението на историците през следващите векове и сега е основният капитал на новомакедонските историци. Рим, под водачеството на консула Павел Емилий, завладява македонската държава и пленява последния неин цар Пердика. Римляните налагат свое административно деление, като образуват провинция Македония, включваща съседните земи - сегашна Македония, Албания, Поморавието. Това става през втори век преди Христа. До идването на славяните минават шест века, през които провинция Македония формално принадлежи на Източната римска империя - т.е. Византия по сегашната ни терминология. През това време нахлуват и много други племена. Никой не може да каже колко от тях са преминали и заминали и колко от тях са останали. Не се знае и колко от древните македонци са останали. През средновековието името Македония започва да се прилага не за сегашната територия, а за Одринска Тракия. След княз Борис за територията, която наричаме сега Македония, се прилага името България и за жителите й - българи. По най-категоричен начин това е изразено в Битолската плоча на цар Иван Владислав - той се самоопределя като самодържец „Блгарском", „Блгаром родом" и градът е построен за „убежище, спасение и жизн блгаром". Победителят Василий Българоубиец, завладяната от него сегашна Македония включва в административната област „тема България". Самият той, който произхожда от Одринска Тракия, се определя като принадлежащ към Македонската династия. Така че македонското име се прилага към Василий Българоубиец, а не към цар Самуил и Иван Владислав, който е „блгаром родом". През цялото средновековие името Македония не се прилага към сегашна Македония То се използва от западните историци поради огромната слава на Александър Македонски. На местна почва то се въвежда от гърците в края на 18-и век в рамките на тяхната Мегали идеа. Оформянето на балканските нации в съвременен смисъл се извърши през 19-и век. Тогава въобще не става дума за македонска нация. За Кирил Пейчинович това е „долна Мизя". Възрожденците Константин Миладинов и Кузман Шапкарев са били против въвеждането на това име, виждайки в него гръцко влияние. Петко Славейков обаче иска да се възползва от историческата популярност на това име и назовава своя вестник „Македония", влагайки българскo съдържание. След Берлинския договор от 1879 г. фактически възниква македонският въпрос. Тогава името Македония има политическо, а не етническо съдържание.
Какво е името Македония за нас и какво е за македонците и гърците?
За нас сегашният термин Македония е геополитически, оформил се през края на 19-и век и включващ териториите между Шар и река Бистрица и между Дрин и Места, независимо към коя държава те сега принадлежат и какво население сега живее там. Затова изразът „Пиринска Македония" не ни пречи. Това е рационалното определение. Историята през последните 150 години е насложили и слоеве емоции, които не може да пренебрегнем, но не ни пречат да приемем името Македония.
За гърците това име е национално и означава гърци. То включва северната част от тяхната държава, където живее открай време част от гръцката нация.
За сегашните македонци това име е също национално. В нея живеят потомците на Александровите македонци, примесени с дошлите през 6-и век славяни.
Виждаме, че основното противоречие е между гръцкото и македонското разбиране за Македония - на национална основа. За гърците македонец означава просто грък по националност. За сегашните македонисти също има национално съдържание и означава потомък на древните македонци, примесени със славяни.
Свидетели сме всъщност на опит за създаване на нова нация. Но половин век откак се провежда този опит - достатъчен ли е? За нас македонците това са жителите на геополитическата територия с това име, независимо от техния етнически произход. През средновековието до първата половина на 20-и век те са били определяни и се самоопределяли като българи. За нас македонец означава македонски българин.
Геополитическата територия Македония е мултиетническа.
В нея живеят представители и на други балкански етноси. По аналогия би трябвало да има и македонски албанци, власи и други народности. Обявяването на Македония като държава на македонскиот народ се противопоставя на това разбиране. Гръцкото предложение „Северна Македония" всъщност ни води до геополитическото разбиране за Македония. Ако македонците приемат това, всъщност се отказват от основите на македонизма. Никоя власт сега там не може да се реши на това.
Не е изяснено откога името Македония е възприето от местното население. В народните песни - и в сборника на Миладиновци, и в този на Веркович - това име не съществува. Вероятно популяризирането на македонското име сред местното население е станало към края на 19-и век. И хората са дали свое обяснение за неговия произход. Един селски поп в средата на миналия век го обясняваше като „Македония - Маки донася". Епичните борби за свобода дадоха легитимност на това име. И оттук идва лозунгът „Македония за македонците". Името Македония и за нас стана свещено. Сред част от македонските борци се прави аналогия с Швейцария - „Македония - Швейцария на Балканите" (Иван Михайлов).
Освен исторически аргументи има и правно-юридически. От една страна, се признава правото за самоопределяне - всеки може да си определи свое име. От друга страна, никой не може да си присвои чуждо име. Това е неразрешимият спор между Гърция и Македония.
Може ли да се намери компромис?
България правилно не се намесва в спора между Гърция и Македония. Каквото и име да се възприеме, то ще бъде един компромис. Самото съществуване на тази държава в сегашния й вид е един компромис. Такъв компромис беше и първото й име - Предишна югославска република Македония (FYRM). Каквото име и да се утвърди, България не трябва да се отказва от подкрепата на съществуването на тази независима държава. Аз не мога да си представя например, ако Гърция наложи вето за приемането на тази държава в ЕС, България да се солидаризира с това вето.
Aко Европейският съюз премахне правото на вето, Гърция ще продължи да отказва името Македония за тази държава и отношенията между двете държави ще се влошат. Вероятно Гърция ще прoдължи своя натиск с всички разполагаеми средства - политически, икономически, културни. Дали заради името Македония европейските държави ще си влошат отношенията с Гърция?
За нас името Македония, освен споменатата геополитическа територия, носи и определено културно историческо съдържание, съществено за българската национална идентичност. Ние може да се откажем от териториални претенции. Но не може да се откажем от същeствената за българската национална идентичност културно-историческа основа. Ние виждаме, че в Македония се прави опит да се създава нова нация и признаваме правото на жителите там да си изграждат национално съзнание. Същевременно обаче Самуиловото царство, възрожденските борби, Илинденската епопея са неотделима част от българската история. Проблем на македонистите е как ще се справят с това наследство, но този проблем не би трябвало да засяга името на Република Македония. А това наследство, правилно разбрано, ни води към сближаване.
|
Името на Македония
