- Полковник Йотов, разбрахме, че подкрепяте идеята да бъде поставена паметна плоча на загиналите турски войници?

- Подрепям я! Да!

- Какви са мотивите ви?

- Тази идея има и друга страна. Става дума за паметна плоча в районите на село Шейново за войниците на Вейсел Паша и за паметна плоча българска на форта "Айваз баба" на Одринската крепост. Не е едностранно, ако е едностранно псувам. Аз лично с гордост и чест бих застанал на тази плоча на "Айваза баба" и бих изнесъл блестяща беседа за българската победа пред Одрин. Също така бих се радвал на паметна плоча на село Шейново. Господине, герой се става срещу герои. Ние имаме над 500 паметници на руски герои, които са станали герои срещу герои. Нищо не ни пречи макар, че може би е рано за нас. Дядо ми например псуваше и биеше баба ми, но аз не го мразя. Турското робство е било пет века, но сега вече го няма. Единствените днешни наши комшии, които ни обичат, са турците. Кой? Гърците ли да обичам, македонците, румънците или сърбите? Това е нашето бъдеще, ние сме рамо до рамо, нали сме вече в НАТО. Какво пречи една паметна плоча на наша земя? Тя е на господа, тя не е наша. Който прави паметник прави подвизи, прави велики неща.

- Значи става дума за паметник на Вейсел Паша, а не както коментират медиите за плоча на Сюлейман Паша, който е опожарил много български градове?

- Хиляди глупости могат да кажат разни хора. Ами опожарявали са, нашата армия да не ги е гасила? Нямо армия, която да не върши военни престъпления. Айде да бъдем честни и почтенни. Ау, тя нашата армия е най-добрата! "

Вечен огън да го гори, паметници всеки ден да му вдигат!