Марко Цепенков
Роден е през 1829 година в Прилеп. Известно време изучава гръцки език в Струга при Н. Хаджов. Важна е срещата му с Димитър Миладинов (1856-1857), след която започва активно да събира фолклорни текстове. Участва и в борбата срещу гръцкото духовенство.
През 1888 година Министерството на народното просвещение в София започва да издава “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Марко Цепенков се свързва с проф. Иван Шишманов, на когото предоставя материалите си. Професорът го съветва да се върне в Прилеп и да разшири сбирката си с описания на обичаи, занаяти, предания, тайни говори и други. Цепенков отново идва в София. До 1900 година обнародва в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” 269 приказки и предания, 85 песни, 389 вярвания и прокоби, над 200 сънища с тълкуванията им, 46 баения, 12 басни, 8 обичая и обреда, 3 727 пословици и поговорки, 100 гатанки, 20 скоропоговорки и 67 детски игри. Автор е на стихотворения и песни, на драмата “Църне войвода”. За историята на българската литература особено важна е неговата автобиография, написана през 1896 година по поръка на Иван Шишманов, в която ясно той заява, че е българин, въпреки че в Република Македония Марко Цепенков се смята за македонски писател.[1]
Материјалите којто Цепенков ги има ставено на хартија са от МАКЕДОНСКОТО КУЛТУРНО БОГАТСТВО , ТРАДИЦИЈА .......... КУЛТУРА .
Хитър Петър е герой от българския фолклор. Както името му подсказва той притежава хитрост, както и остроумие и дори лукавство. Главен съперник в разказите за него е Настрадин Ходжа, олицетворение на типичния турчин. След Освобождението на България негово място заема по-съвременният му вариант - Бай Ганьо. За разлика от Бай Ганьо, който понякога се смята за вулгарен, прост и притежаващ други негативни качества, Хитър Петър е останал в съзнанието на българина като положителен герой.
Итар Пејо е еден од најпознатите ликови во македонските народни приказни, кој е многу омилен меѓу младите читатели. Итар Пејо, некаде познат и како Итроман Пејо или Итар Пејо - Мариоец е обичен сиромашен македонски селанец од Мариово кој се одликува со извонредна итрина, снаодливост и воедно е претставник на македонската шегобијна мудрост. Во приказните за него тој секогаш на итар начин им се оддолжува на тие што сакаат да му наштетат (обично турските големци), а неговите постапки често изнудуваат смеа и почит кај читателите. Нема историски потврди за неговото постоење и веројатно се појавил како противтежа на османлискиот итроманец и шегаџија Насрадин Оџа во духовниот отпор на македонскиот народ против османлиското угнетување. Во многу македонски народни приказни со шеговити или сатирични мотиви и фабули, тој токму него редовно го надмудрува. Итар Пејо често ги насамарува и лакомите селски попови. Забележани се голем број прозни записи, каде што е главен јунак, а бил честа тема и на нашите хумористи и карикатуристи. МРТ сними и една серија по сценарио на Миле Неделковски и во режија на Коле Ангеловски во 1977. За него има преку триесетина приказни кои во збирката “Итар Пејо“ најпрвин ги има собрано писателот Стале Попов (познат хроничар и раскажувач на Мариово). Последниве години на неколку пати повторно се издаваа дополнети збирки со приказните за Итар Пејо, а дел од приказните за него се преведени и на неколку странски јазици. Според некои кажувања, личноста Итар Пејо навистина постоела и била од мариовското село Градешница.
Чепоуст бугарски .
|