|
Тема |
Re: Анализ на ключови моменти в Гетика [re: KOHAH PA3PУШИTEЛЯ] |
|
Автор |
Лиcтoпaд () |
|
Публикувано | 16.11.09 15:10 |
|
|
„О, каква бездна, богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!... Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава во веки. Амин“ (Рим. 11:33,36). Българският народ бил съставен от прабългари, дошли със своя хан Исперих в 680 година в днешна Добруджа и Дунавска България, и от славяни, които прабългарите заварили, вече настанени, по почти целия Балкански полуостров. Прабългарите робували на разни жалки суеверия: били идолопоклонници, занимавали се с гадания и заклинания, вярвали в амулети, в добри и лоши дни, предавали се на срамни езически игри, били многоженци и се веселели с бесовски зрелища и песни. И славяните били езичници: почитали разни божества. Бог на огъня им бил Сварог, на слънцето — Дажбог, на светкавицата — Перун и пр. За жертвоприношенията си нямали храмове, а ги извършвали на открито — край извори и под големи дървета. Те не познавали истинския, живия Бог, „Който е сътворил небето и земята, морето, и всичко, що е в тях“ (Деян. 14:15), а се покланяли на природни стихии и принасяли жертвите си на бесовете (1 Кор. 10:20).
Самодоволство и кеф
|
| |
|
|
|