|
От средата на VII век започва формирането на съвременните културни и етнически граници на Балканите. По това време Византия оказва силно влияние върху развитието на православието. Що се отнася до териториите ѝ, през 7 век — 10 век империята се свила до съвременните граници на Турция и Гърция, но това било по-единно общество — гръцкият език станал основен, православната църква се освободила от еретичните Източни провинции, преминали към исляма, и постепенно се отдалечавала от католическия Рим. Военните и икономически промени създали силното военно съсловие на стратиотите, средна класа, позволила на императорите да водят активна политика векове наред.
През първите 100 години от периода (640-740 г.) основният противник на империята били арабите. На няколко пъти те достигали и обсаждали по суша и море Константинопол, но били отблъснати. В края на VII век, нова държава започнала да оспорва владичеството на империята на Балканският полуостров. Във войната през 680 г., империята претърпяла унизително военно поражение, и през 681 г. подписала мирен договор. В следващите десетилетия българи и араби периодично заплашвали военно и икономически, устоите на империята. През 717 г. при поредният арабски поход, столицата отново била обсадена. Гръцкият огън по море и най-вече намесата на българският кан Тервел по суша, на страната на ромеите, нанесли нечувано до тогава поражение на арабите. Това позволило на император Лъв III Сириец да откаже завинаги арабите от амбициите им да завладеят града.
Един от духовните центрове на съпротивата срещу иконоборчеството: манастирът "Св. Сава Освещени" край Йерусалим - подслон на Йоан Дамаскин. През 730 г. Лъв III поставил началото на нов религиозен спор, разделил Империята за над 100 години на противници и поддръжници на почитането на иконите. Историците спорят дали причина за появата на иконоборството са незаглъхналите ереси от предните векове или влиянието на исляма, забраняващ изобразяването на човешкия лик. Несъмнено религиозната концепция на иконоборците била поддържана от елита — императорите от Сирийската династия и заможните класи от Мала Азия. Не бива да се пропуска военния възход на Източната империя при управлението на императорите-иконоборци, по източните граници и фронта с арабите настъпва паритет, а с петте си похода си срещу Дунавска България, Константин V я изправя пред унищожение. В крайна сметка победила опозицията на иконопочитателите, обединили се около императрица Ирина и дребното духовенство, но отслабената от конфликта империя трябвало да се примири с няколко големи загуби — възникването/признаването/ на втора Римска империя на 25 декември 800 г., опита на Ирина чрез брак с Карл Велики да обедини отново Римската империя ; окончателната загуба на повечето територии в Италия, което насърчило папата в Рим да търси подкрепа занапред от кралете на франките; укрепването на Дунавска България, чието съществуване империята не можела да приеме.
След 843 г. иконопочитането било окончателно възстановено и започнали най-значимите векове на Византия. Опитът на братята Кирил и Методий да направят Моравия православна страна не успял, но в следващите 2 века всички южни и източни славяноговорещи страни приели християнството от Византия . Още през 9 — 10 век започнало формирането на съвременните православни народи и езиците им. Това изпреварване с няколко века на същия процес в Западна Европа се дължи на ясно осъзнатата културна стратегия на Империята — нейните проповеднически мисии използвали славянски преводи на свещените текстове.
Под натиска на араби и българи империята в началото на 10 век изпаднала в крайно затруднено положение. Многобройните набези на българският цар Симеон I към столицата били трудно удържани от император Роман Лакапин и регентствата на император Константин VII. Културното развитие в крайна сметка било последвано от военни успехи. Войнишките императори Никифор II Фока и Йоан Цимисхи от втората половина 10 век, постепенно възвърнали под властта на Източната империя Сирия, част от Месопотамия и островите в Изт. Средиземноморие. Апогей на византийското могъщество е управлението на император Василий II, който след 40-годишна война с България успял да победи достойния си противник цар Самуил и да възстанови контрола на Византия над Балканският полуостров.
В началото на 11 век Византия била център на средиземноморския свят. Територията и се простирала от Сирия и Армения на Изток до Далматинското крайбрежие на Балканите и долното течение на р. Дунав. Със силна икономика, развити парични отношения и търговия, разположена между нововъзникващите центрове на цивилизация, тя била пример за подражание и недостижима цел. След смъртта на Василий се проявили отново с пълна сила противоречията между столичната и провинциалната аристокрация. Честата смяна на владетелите сред многобройни преврати и интриги изправели империята пред криза, както във военно, така и в стопанско отношение. Императорите усещали наближаващата криза, но не успели да я предотвратят.
Македонија е покраина на Србија, која случајно е независна - Л. Фрчкоски; Септ, 2009.
|
Източната Римска Империя през 7-11 век.