За мен човек от български произход е този, чиито родители са и двамата българи или поне единия. Не е от български произход някакъв, който преди два века е имал за предци българи, но всички останали са гърци да речем. надявам се, че си ме разбрал. Самозънанието няма никакво значение. Аз прос-то искам да разбера колко са хората в Гърция от българско потекло, независи-мо за какви се смятат.
Кънчов като цяло е прав, но има пропуски, а е и допуснал грешки. Тия 4-те села в Лъгадинско за мен са си по-скоро български, те са били гърцизирани не защото голяма част от жителите им са били женени/омъжени за гърци, а най-вече чрез училищата и патриаршията. Пък и самият Кънчов пише, че само богатичките българи от тия села си вземали гъркини и то не всички. Той пише, че Лъгадина и Лъганово тепърва започва погърчването, не си спомянам да е писал, че жителите им са сключвали бракове с гърци. Иначе си прав, че в Лъгадина е имало и гърци. Според Димитър Мишев градът е имал 350 къщи, от които 300 български и 50 гръцки.


А според Кънчов в Лагадина е имало 1500 българи, 525 турци,150 евреи,200 цигани и нито един грък. Това не е грешка защото Кънчовият критерий е бил доминантен домашен език. Имало е и хора от гръцки произход, но домашният език на цялото християнско население към 1895-1900г.в Лагадина като цяло е бил български (практически във всяко семейство). Що се касае за "погърчените села" Балджа, Дремиглава, Лайна (Лагина), Гювезна и Берово, то там са се заселвали и гръцкоезични по различни пътища и гръцкият език е надделял:
- мъже преселници от вътрешността на Гърция (примерно в Гювезна, няколко десетки мъже от Трикала/Тесалия през първата половина на 19в. - търговци, кираджии и занаятчии)
- цели семейства чифлигари/изполничари от Халкидики
- гръцки снахи от по южни села. Гръцкоезични преселници е имало и в Сухо (Сохос), но обратно в Сухо българският език е надделял като домашен език и Кънчов го е записал като българско.


Пропуснал е да отбележи не малко селища, включително такива населени с българи.

Няма такова нещо. Нищо не е пропуснал.



Пукевил пише, че на юг от Кожани има български села, а Кънчов смята, че българи там няма. Той е посочил, че целият град Кожани е турски, но по преброяването през 1905 година в града живеят 12 000 гърци елинофони уж ( според мен една немалка част са българофони, ама айде ). Първата аптека в Стара Загора е основана от Марко от Кожани през 1821 г. и той е бил българин.

Към 1895-1900г. не е имало села на юг от Кожани,в коитода се говори български. не знам Пукевил за кои години е писал (със сигурност предполагамнеза към1895-1900г.), но нещата се променят, а и незнам доколко е достоверен. Относно Кожани си в дълбока грешка, Кънчов отбелязва за град Кожани - 3000 турци, 2800 гърци и 300 власи. Марко от Кожани може да е всякакъв, включително грък, влах, арнаутин. Дори и да е бил българофон (в което дълбоко се съмнявам), все пак той е бил роден не по-късно от 1790г.,а Кънчов прави етническа снимка за сто години по-късно. Повтарям - 1895-1900г.

Кънчов е обявил две села в Кайлярско - Влашка Блаца и Сасани за населени с гърци и власи, а те са били само влашки.


Селата са Гръцка Блаца (а не влашка) и Сисани (а не Сасани) и Кънчов е бил абсолютно прав за към 1895-1900г. Болшинството от населението им е било с влашко потекло, но повтарям - критерият на Кънчов е бил "домашен език", а към 1895-1900г. домашният език там е бил вече гръцки, сто години по-рано може и да е бил влашки.

Ако приемем, че няма българи на юг от Кайлярско какво е станало с българско-то население на Населица, селата на юг от Богатцко, Кожанско и т.н. Всичките ли са се огърчили?



Към 1800г. все още е имало 5-6 малки българоезични села в Населица и едно в района на Сятиста и Кънчов ги е отбелязал.

Според теб кои села по времето на Кънчов са били българоезични в Солунско?


Точно тези, които е посочил Кънчов.

Veritas odium parit

Редактирано от gioni на 02.11.09 21:37.