Във връзка с това, кои села са български и кои гръцки в дн. Егейска Македония искам да напиша следното.
Ето какво пише Йордан Иванов за селата в Лъгадинско: "Село Лагиново (Лайна) при Лъгадинското езеро е ново селище от "каракачани", за които едни мислят, че са от влашки произход, а други от гръцки. Северните села Балджа, Дремиглав и Гювезна са от българско потекло. Тяхното погърчване е станало преди две поколения. Старците от тия села още знаят български. Преди 30-40 г. на сватбите там още се пеели български обредни песни. Една махала в градеца Лъгадина също приказва гръцки, макар децата да са двуезични. На югоизток от Солун е Халкидическия п-в....През 16 век българите още живеели там в североизточния дял на полуострова, около рудниците на Сидерокапса. Преди стотина години северните села на полуострова, до Бешик-гьол, били български". - Ийордан Иванов "Българите в Македония" - стр. 43.
Книгата е писана в началото на 20-ти век.
Да видим какво пише Кънчов в една друга своя книга. "По подножието на височините са наредени села, а в полето, недалеч от езерото, лежи градецът Лъгадино, който сега е център на особена каза. Населението на Лъгадинското поле е от българско потекло, но половината е погърчено. Имало е по няколко къщи преселени гърци в селата: Лъгиново, Дремиглави, Балджа, Гювезна и Берово. Тия колонисти са успели да погърчат своите съселяни българи. Другите места са останали чисто български. Градецът сега се мъчи да вземе гръцки образ. Гръцките училища работят с енергия към тая посока. Няма ни едно българско училище в цялото поле." - "Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско". Какви ти смесени бракове? Това ето го е писал Кънчов в "Македония - етнография и статистика"
си е жива спекулация. не е възможно няколко къщи гърци да сключат смесени бракове с няколко хиляди души във въпросните села. За съвремието интересни
сведения ни дава Анастасия Каракасиду
Село Етнически състав
Агио Василиос бивши българоезични
Асирос бивши българоезични, гръкоезични заселни-
ци, източнотракийски бежанци
Хрисавги източнотракийци, понтийци, малоазийци
Дримос гръкоезични (някои бивши българоезични?)
Всъщност повечето са такива.
Ексамили източнотракийци
Ираклион източнотракийци
Кавалари бивши българоезични, малоазийски беж-ци
Колхкион бивши българоезични, понтийци, източно-
тракийци.
Критиа източнотракийци
Лаина бивши българоезични, гръкоезични, малко
власи, малко каракачани, малко понтийци
Лаханас понтийци
Лангадас бивши българоезични, бежанци
Лити бивши българоезични
Мелисохори бивши българоезични, гръкоезични
Маврорахи понтийци
Неа (Доркас) източнотракийци, каракачани
Пенде Врисес понтийци, малко власи
Периволаки източноракийци
поливендри понтийци, каракачани
Оса бивши славяноезични, бежанци
Вертикос бивши славяноезични, гръкоезични
Ксилиполис бивши славяноезични
Само едно уточнение. Авторката навсякъде е използвала славяноезични вместо българоезични, но това аз считам за некоректно и затова вместо славя-ноезични написах бълароезични.
село Кулакия - Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Кулакия живеят 1 720 гърци, като селото се състои от българско погърчено мнозинство и една стара гръцка колония. Кулакия е средище на епископ, благодарение на което елинизмът се задържа в селото. Според професор Йордан Иванов в една от махалите му в началото на 20 век селяните все още са двуезични - говорят и гръцки и български. Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Колакия (Kolakia) има 400 жители българи патриаршисти гъркомани и 1 450 гърци, като в селото работят две гръцки училища.
През 19 век и началото на 20 век, Капуджилар е малко селце, числящо се към Солунска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Капуджилари (Capoudjilari) е показано като село със 180 домакинства и 790 жители българи. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 1 200 жители, всички гърци християни.

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Капуджилер (Kapoudjiler) има 1000 жители гърци, като в селото работят две гръцки училище.

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Капуджилар е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Елинизирани български села в Сярска околия: Ападия, Горно и долно Крушево,
Тополян, Везник, Сърпа, Тумба, Довища, Суха баня, Черница и Ежово.
в Пращинеска околия: Кучкар, Чиста, Мощян и Боблен.
в Зиляховска околия: Витачища, Кормища, Череплен, Волчища, Ряменци.
в Драмска околия: село Едренджик.
Такива села има и в Кожански окръг, а и другаде сигурно.
Станимир Попов - сп. Завет бр.4 1942 г.
С

Редактирано от kanalcek на 27.10.09 10:12.