Пелопонес е бил почти изцяло славянизиран на границата между 6 и 7 век. Наследници на предславянското елиноезично население в Пелопонес са само етнографските групи на маниотите и цаконите. Цаконите пък са единствените, които днес все още говорят на език, който е пряк наследник на дорийския гръцки (всъщност наследник на дорийски е и "грико", говорен в две градчета в Южна Италия), за разлика от всички други гръцки диалекти и стандартния език, които произхождат от атическия (който произлиза от ахейски/йонийски). Реелинизацията на Пелопонес започва през 9в. чрез покоряване на езерците и милингите, християнизацията им, частичното им изселване в Мала Азия и преселване на население от други части на Византийската империя (Мала Азия, Крит, егейските острови и Близкия изток), а остатъци от славяноезично население е имало до 15 (допустимо до 16в.). През 11-12в. в Пелопонес се заселват и власи, а през 13 и 14 в. огромни маси албанци. Към 1830г. населението на полуострова се състои основно от гърци, но все още е имало и доста албанци (арванити). Славяни и власи не е имало. Няма сериозен гръцки историк, който да отрича славянското присъствие в Пелопонес в миналото.

Veritas odium parit

Редактирано от gioni на 03.10.09 20:24.