|
Предполагам, че възрожденците във форума са чели поне една статия на Темплар. Аз също го чета редовно, но и редовно оставам несъгласен:
Това е и моят отговор:
БЪЛГАРСКИЯТ НАЦИОНАЛЕН ЕЛИТ
В отговор на „Размисли за българския национален елит” на Темплар
Този отговор включва пасажи от горепосочената статия, вкл и дефиницията (от която е отпаднала частта, ограничаваща функцията на елита). Отговорите са дадени като забележки, а цитираните части от статията са точки 1-10.
Деф. Български национален елит - това са хората, които „формулират дневен ред на цялата нация, приемат за своя мисия осъществяването на националната доктрина възможността да го сторят. Мнозинството от нацията следва зададения от елита дневен ред поради споделени ценности и светоглед и поради доверието което има в елита”
1.Той се състои от образовани хора, с богата обща култура, които не мислят ден за ден, а имат хоризонт за бъдещето – могат да си представят как трябва да изглежда страната след 5, 10 или 100 години.
Заб. Това е така – директно следствие от дефиницията на елита. Задаването на дневен ред се нуждае от от стратегическо мислене (план за 100 години наред, изпълнение на следващия ден и отново предначертаване на план за 100 години напред, възоснова на промяната от последния ден)
2.Елитът се стреми към нещо, по-голямо от личния интерес, или този на семейството му. Чувства се „стопанин” на обществото и затова общото благо не му е безразлично. Това не е само филантропия, а и чувство за собствена значимост.
Заб. Първата част следва директно от дефиницията. Втората част е нехристиянска, тъй като елитът се поставя в ролята на самия Бог (пастирът) и гледа на обществото като на стадо – нещо, на което никой смъртен няма право. Чувството за собствена значимост е много близко до най – тежкия смъртен грях – гордостта, когато е комбинирано с представата за обществото като за стадо овце.
3. Елитът е потомствен.
Заб. Това твърдение е частично вярно. Както е отбелязано от самия автор, елитът е динамично множество от хора. Ако имаме впредвид дефиницията, то елитът са тези хора, които изпълняват функцията на елит. Не целият елит е потомствен, т.е. не е задължително условие, за да си елит – потомствеността е само предпоставка. Какъв е процентът на потомствения елит спрямо останалата част е друг въпрос.
4.Елитът е материално осигурен. Бедният човек е силно ангажиран със собственото оцеляване. Материалното богатство дава свобода да мислиш за неща по-абстрактни от самия теб, както и ресурс за да осъществиш проектите си. Не е задължително елитът да се състои от свръхбогати, но бедните трудно могат да бъдат активен елит.
Заб. Това твърдение е проява на дълбок материализъм, което автоматично означава, че не е християнско като философия. Граничи с Марксизъм. Колкото богатството може да помогне при някои хора, като им даде стабилна основа, толкова може да попречи на други – като обезсмисли живота им. Между потомствеността и елита корелацията е много по – силна, отколкото между богатството и елита. Авторът смята, че втората корелация е несъществена и твърдението в общия случай е погрешно.
5А. Елитът е реформаторски. Въпреки доброто си материално и социално положение, елитът се опитва да формулира такъв дневен ред, който да придвижи нацията и обществото напред.
Заб. Корелацията с материалното положение е повече от съмнителна. Реформаторските желания са породени от духовно търсене.
5Б Елитът е консервативен. Това е безспорно. Той притежава културата и мъдростта да мисли за битието като плод на усилията на предходните поколения и резултат на натрупани с векове мъдрост и опит. Той разглежда себе си като продължител, като брънка от веригата на общественото развитие към по-добро. Той е еволюционен, търпелив и изначално чужд на всяка революционна стихия.
Заб. Това твърдение би имало вярност, само ако т.4 е вярна – тя е от предпоставките му. Тъй като корелацията пари/елитарност е ефимерна, то консервативността не е задължително условие за елита. В действителност, голяма част от европейския елит е била либерална – вкл. и сред хора от прекрасни семейства. Това е така, защото елитът е дефиниран по начин, който не изключва либералното начало, въпреки, че то все пак бива подчинено на целите му (няма как да си национален елит, ако си интернационалист).
По т.6А и 6Б авторът е напълно съгласен с тезата на Темплар.
По т.7 има съгласие освен за „изкуствената конструкция на Обществения договор ” – общественият договор е абсолютно естествена форма на кооперативност между разумни и рационални индивиди, независимо от каква перспектива се гледа на тях – като Божествени същества или еволюирали примати. Опростено обяснение в Науката и Разумът.
По т.8 има съгласие с уговорката, че универсалността е качество на всички носители на ценности, независимо от ценностите, тъй като те сближават повече от общия език или обичаи (когато последните не са носители на някакви ценности). Най – общо казано, добрите хора са по – близки помежду си, отколкото с лошите хора, говорещи техния език и ядящи тяхната храна.
9. Елитът никога не е маргинален. Той е малцинство от лидери, което определя мнението на мнозинството и повлиява начина му на живот. Неговата обществена функция е да показва модела на поведение, или да задава „модата”. Принадлежащите към елита винаги съсредоточават злобата и завистта на масите, но в същото време последните се стремят да се приобщят към елита, копират поведението и начинът му на живот. По този начин елита, макар и в малцинство, създава обществен вакуум и придвижва обществената енергия по посока на своя дневен ред.
Заб. Терминът за масите е марксизъм. Предпоставката за злоба и завист на масите предполага, че те не са добри по природа, което не е вярно, за която и да е голяма група от хора – добрите хора винаги преобладават – статистически факт. Злобата и завистта не са градивни енергии и никой, който съсредоточава злоба и завист по себе си (независимо дали е заслужена или не) не може да е водач на хора – завистта на хората дърпа елита назад, а не хората – напред. Истинските водачи предизвикват възхищение и любов, които са движещи сили - бутащи напред, а не назад. Друг е въпросът как се предизвикват тези чувства и дали не са ирационални и неоснователни.
10. Обикновено елитът има културни хоризонти и стил на живот, различен от масовия. Той чете различни книги, гледа различни телевизионни предавания, купува различни вестници и се забавлява по различен начин от масата.
Заб. Това твърдение не произтича от дефиницията – в нея се казва, че елитът определя модата, но не и, че модата принадлежи само и единствено на елита. Нещо повече, воденето би предполагало тенденцията към намаляване на разликите с „масите”, поради приобщаването им към целите и поведението на елита. Това социално явление между другото се наблюдава в последните 150 г и е описано вкл и от Добри Войников.
Ако моят отговор ви е харесал, можете да го подкрепите, като гласувате в Свежо за него:
100 символа не стигат!
|
Българският национален елит
