Т. н. "Именник..." у нас е известен от трите преписа на "Летописец элинский и римский". У нас са публикувани факсимилета на текста на Московския и Погодинския преписи. Уваровския препис е открит в частна колекция. Двата изследвани преписа са точни копия един на друг. Текстовете им са напълно еднакви. Разликите са само в начина, маниера на изписване.

Достатъчен е само един поглед, на не специалист и веднага се вижда двуезичието на текста.

В документа има два вида изречения 1) Основни и 2) Коментарни.

Съгласно официалната хипотеза, основните изречения, които носят хронографията са написани на славянски език с добавяне на тюркски календарни думи в края на изреченията.

Видът на коментарните изречения показва, че са написани на славянски език.

Преводът на основните изречения от тази гледна точка (славянско - тюркски карашик) не е дал задоволителен резултат. Хипотезата за славянският им характер не се потвърждава. От другата страна, тюркските езици са относително млади. Поради тази причина и тюркския вариант бързо, бързо отпада.

Преосмислянето на предполагаемото двуезичие на основните изречения, които носят основна историческа информация веднага даде резултат. Проверката показва че това е българска реч. Коментарните изречения са славянски.

Преводът на т. н. "Именник..." не издържа на никаква критика. Теорията за славянско-тюркския произход веднага пада. Поне на мен така ми изглежда. Силите които крепят това статукво си стоят. Тук следва да се зададе въпросът: Кой има интерес, почти 150 години, ние да повтаряме очевидни неистини.