|
Официалният превод:
Ирник живя сто и петдесет години, родът му Дуло, а годината му змия /месец/ девети.
"житъ"
-------------------------------------------------------------------------
Думата "житъ" е изписана като минало свършено време на славянския глагол "жытъ", чийто инфинитив е известен от началното изречение. По тази причина тук не представлява интерес за анализ.
"Ирник"
--------------------------------------------------------------------------
Думата "Ирник" звучи като име и седи на мястото на подлога в изречението. Дори да е лично име, то носи някаква информация и е напълно оправдано да се намери значението му.
Структурата на думата позволява да се раздели на представка и корен. Представката "ir" в латинския език, както и представката "а", носят отрицание на смисъла на корена. Глаголът "necto, nexi, nexus" означава "връзвам", "оковавам", "покорявам". В същата позиция в английския език е думата "tie", която означава "връзвам", "оковавам", "покорявам". С представките за отрицание към съответните основни глаголи в двата езика се образуват прилагателните имена "Ирникъ" и "Атила". И двете понятия означават "непобедим" или "не победен".
С името "Ирник" в "Именник..." фигурира легендарният вожд на още по-легендарните хуни - Атила.
За да няма съмнение за случайно съвпадение, трябва да се приведе още едно доказателство, че Ирник от "Именника..." наистина е Атила - победителят на Рим, съкрушителят на хилядолетната Империя, простряна от Атлантика до Кавказ.
Латинските източници от него време казват, че когато Св. папа Лъв Велики излязъл от града де се срещне с Атила, първите му думи били "Кой си ти?". Атила отговорил: "Аз съм Бич Божи". Този отговор се приема като алегория на божието наказание за греховете на Рим.
В латинският език думата "erynis" означава "бич", "отмъщение", "божие наказание". Така е възприел папата името на царя. Папата е попитал: "Кой си ти?". Атила отговорил "Ирник". Атила е казал българското си име, а не готското. Папата разбрал "Бич Божий" или по-вероятно - видял в името му присъдата над империята за многобройните престъпление пред човечеството и грехове пред Бога. Едва ли този прочут със силата на духа си папа, един от най-образованите хора на своето време, не е знаел истинското име на Ирник. Знаел е не само това. Той прекрасно е разбирал мотивите на царя на българите да сломи Рим - унищожителят на Македония и Античността. За това е видял в името му знак за наказание Свише.
Този епизод, който е достаътчно надеждно предаден, потвърждава хипотезата, че цар Ирник е известният от историята на готите, цар на хуните Атила. Като се върнем към онова, което вече ни е известно за значението на българските думи - жытъ и летъ, третият израз се чете:
3) Непобедимият живя дълго.
От сведенията на готите знаем, че Ирник е умрял в разцвета на силите си веднага след завършването на похода към Рим. В светлината на данните за продължителността на живота на владетелите цар Кубрат и цар Аспарух, възрастта на Ирник не е относително голяма. В същото време повествованието казва, че Непобидимият е живял дълго. Това противоречие произтича от иносказанието. Авторът на текста не преследва предаване на сведения за конкретна личност, а за Авитохола. За него личността е една - Еак. Конкретният човек, царят е само въплъщение на Божия Син. Затова целият период от времето, когато царете не са претърпели поражение се слива във времето на един единствен.
Третото изречение "Ирникъ житъ лет - Непобедимият живя дълго" е изписано граматически така, че се чете като славянско изречение. Може да се очаква, че езикът на старите българи постепенно се е славянизирал под влиянието на книжовността и това изречение е резултат на дрейф на цялата система на езика. Другата възможност е двата езика да имат общи територии, които за нас за сега са неизвестни. Преобладаването на български думи в това изречение говори в полза на хипотезата, че граматиката на изразите е българска, а не славянска. От друга страна такова едно изречение предполага висока вероятност на общи лексически пространства между тези два близки по произход езика.
Петото изречение на "Именник..." съдържа славянско пояснение на значението на думата на подлога, което по-скоро тегли в посока на славянизацията на говоримата реч на българите.
Текстът създава усещането, че авторът на "Именник..." е ползуват готов текст, който вече му е звучал архаично и му се е наложило да го осъвремени, за да е напълно разбираем за читателите на 15 век. По същата причина може да са написани и коментарите на славянски.
|
3) Ирникъ житъ лет.
