В отговор на:
-------------------------------------------------------------------------------------------------------

А колкото до "именника" - това е псевдо-извор (недатиран фалшификат), изразяващ гледната точка на руската пропагандна машина през 1861 г.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

През 1866 г. руският славист Андрей Н. Попов публикува в първия том на труда си "Обзор хронографов русской редакции" една книга, наречена от него "Летописец элинский и римский". У нас "Обзор ..." е известен от 1883 г.

В този летописец между текстовете на Глава ІV от "Книгата на царете" на Стария Завет и хрониката за Навъхд-оносор, руският учен открива една поредица от записи на почти славянски текстове, смесени със странни не славянски думи и между тях три изречения на чиста славянска реч. Определя я като самостоятелен документ от "Летописец ...", вкаран в него с неясна цел.

"От къде се е взела тази вставка е трудно да се реши. Съдържанието й е хронологически списък на българските князе от най-древно време до Умор. Свидетелствата: "първите пет княза държаха княжеството на отвъдната страна на Дунав с остригани глави", "първи дойде на Дунав Есперих" - заслужават пълното внимание на историка."

Тази "вставка" по-късно придобива известност в нашата истор. наука като "Именник на българските ханове". За българският народ и истор. ни наука се показва на бял свят най-важният собствен източник.

"Летописец..." по форма не се отличава от известните други представители на този жанр на хронографията. Онова, което е характерно за летописците като литературен жанр е паралелното описание на събития, които произтичат в няколко страни едновременно. По този начин се постига панорамна представа за историческия момент. Историята на света се представя в нейния обозрим за автора общ обем. Този начин за представяне на световните събития присъствува както в конструкцията на "Летописец ...", така и в организацията на сведенията в самя "Именник ...".

Цялата книга на "Летописец ..." не е достъпна за анализи на територията на България, защото от нея няма копие в нашите библиотеки с нормален достъп за ползуване. Тази невъзможност за пряк анализ на целия "Летописец ..." се е отразила твърде отрицателно на резултатите на превода на "Именник ...", защото не може да се види неговото реално място в конструкцията на целия документ и да се придобие точна представа за идеята на такста му. Първото определение на същността на съдържанието му от Андрей Попов, като "вставка", като чуждо тяло в системата на "Летописец ...", до ден днешен тежи на работата по превода и не позволява да се види истинската стойност на "Именник ...", да се изясни характера на информацията в него и да се намери верния прочит. Нещо повече! Формулираното набързо като предварителна оценка мнение на откривателя Андрей Попов за съдържанието на "Именник ..." до днес е рамката на аналитичните оценки на съдържанието му.

На всички у нас е известно името на владетеля Есперих, както го е записал руският откривател на документа. В оригинала името е изписано "Есперерих" и "Исперих". Това име - Есперих е произволно съчинено или грешка на Андрей Попов. То никога не е било в реалния живот. Намерило е място в БИН по пътя на сляпото подражание на авторитетите. Независимо от ясното съзнание, че такова име няма, "Есперих" е бил обект на изследване и употреба като реалност. Този пример показва как нещо, казано от авторитетен учен, се приема безкритично от учени хора, зазубря и внушава на обучаемите, въпреки достатъчно ясната му неистинност.

"Именник ... " в ръкопис е известен от трите преписа на "Летописец ... " - Московския, Погодинския и Уваровския. У нас са публикувани факсимилетата на текста на Московския и Погодинския преписи. Уваровският препис е открит късно в частна колекция и не е популярен у нас. Двата изследвани преписа са точни копия един на друг и се различават единствено по маниера на изписването. Текстовете им са напълно еднакви и няма основание да се счита, че може да има грешки и неточности в преписите. Системата на разделяне на думите във факсимилетата на двата публикувани у нас преписа е еднаква и не дава основание да се съмняваме, че те може да бъдат прочетени и по друг начин.

В обема на текста, който е определен и приет от изследователите като "Именник..." не се включва текстът "...По прежде реченных, царь асурийскъ царствова, якоже преджде реченно бы и Навъхд-оноссоръ, 24 лет ... ", въпреки очевидната му принадлежност към тази "вставка". Счита се, че той принадлежи към хрониката за Навъхд-оносор и логическата му връзка с предходния текст е случайна. Внимателен анализ на съдържанието на информацията показва, че връзката между хрониката на Навъхд-оноссор и предходния текст на "Именник..." е пряка.

На базата на превода на "Именник..." показан в книгата на Иван Богданов изд. ОФ, 1981 г. е изградена хипотезата за т. н. "Прабългарски календар". По вярно е обратното. Преводът е направен с цената на чувствителна деформация на изходния материал на основата на предположението, че в оригинала има информация от азиатски календар. "Прабългарският каледар", според неговите откриватели в този текст е лунен, с дванадесет годишен цикъл. Като такъв е заложен в промяната на текста на оригинала, както я откриваме. Всички съвременни опити този календар да се преработи в слънчев, а в последно време и в слънчево-юпитериански, сриват цялата начална концепция за съществуването му в записите.

В последно време може да се намери доста литература на тема "Необикновенно точния прабългарския слънчево-юпитериански календар". Малцина си дават сметка, че неговото откриване е именно на основата на ясно видими компромисни календарни разчети по 28-дневния лунен цикъл.