Пак нещо не ми се връзват нещата с българския пренесен от емигрантите и деславянизираните аристократи.

Най-разбираемата аналогия която мога да си построя е с нормандците в Англия. През 1066 френскоговорещите викинги на Уилям Завоевателя превземат Англия. Езикът им се нарича "англонормански" - френски диалект.
Това остава езикът на аристокарацията за слеващите 400 г. - разговорен за самите тях, и говорен в училищата, съдът, позлван за частна и търговска кореспонденция. Аналогията е пълна - даже и времето съвпада (може би с дефазиране около 100 г. назад в балканския вариант).
Още нещо интересно - континенталните норманци почти никога не пишат през това време на френски - латинския се използва като писмен език. И тука имаме аналогия - в България се придържат много по-строго към църковнославянския, докато влашките аристократи си документират на разговорен език.

При толкова аналоги може да се опитаме да запълниме дупката с приемствеността и контактите с България. Англонорманския никога не престава да бъде част от диалектен континуум с континенталния нормански. Промените му са същите като във френските диалекти. И след като имаме досатъчно документи на влахобългарски (какъвто термин би следвало да се въведе), и от тях се вижда че езикът им е част от континуума на източнобългарските диалекти (Търново и т.н.), логично е да се приеме, че е имало непрекъсната връзка на влашките аристократи с българските и картинката става кристално ясна (и за успокоение на мюдератора - както норманите нито се чувстват, нито са французи, а са си чисти англичани, така и във влашките грамоти никъде не се споменава думата българин-тамошните владетели не са се чувствали част от българската аристокрация, а от влашката).


Споментатото от тебе преселване от България след падането под турско вероятно е същестувало, но то не е променило нищо в еизково отношение. Бегълците са си говорели на собствения диалекти, който очевидно не е бил много различен от влахобългарския.

Естествено дотука не става въпрос за простолюдието. Ако приемеме, че то е гоговрило на влашки преди 1000 г., то аналогията би била пълна - езикът му се славянизира, така както саксонския се офренчва. Не е задължително да е било така - не е задължително аналогията да отива дотам.

И така ,според мене влахобългарския е бил говорим език на аристокрацията поне до 16 в., а не до 14.

Редактирано от Goikoetxea на 26.04.09 16:50.