Както е известно генетичното различие между два индивида е свързано с разстоянието във времето от общия им прародител. При метода на 25-маркерните хаплотипове на 6000 години грешката е +-30 год. Чрез статистическа обработка на грешката от много индивиди, този интервал може да се стесни.
Когато искаме да проверим една историческа хипотеза- например, че воложките и дунавските българи са се разделили примерно около 650 година е достатъчно да намерим по 4-5 предполагаеми представителя на двете групи българи и техните хаплотипове да имат мутационна разлика, съответстваща на 650 година за общия прародител. Грешка не може да има. Примерно, ако се окаже че един дунавски българин е потомък на войник от руско-турските войни, мутационната разлика ще съответства на 150-200 год. Ако пък воложки българин е потомък на руснак, разликата ще съответства, примерно на 3500 години - поредното разселване на арийците. Тези резултати, естествено ще се игнорират.
Както се вижда, за целите на доказването на един исторически факт е достатъчна много малка група хора и изследването завършва в момента на намиране на съвпадението.
Друго следствие от този метод е реконструирането на хаплотипа на общия прародител. Чрез него се доказва етническата принадлежност на костни останки.

Вижте популярните статии на Кльосов!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите