Работата е там,4е "помакедон4ването" при румънците е било твърде отдавна,толкова отдавна,4е днес се 4увстват румънци.Ако иска6 да им преведе6 стотици документи(а такива има),те няма да ти кажат,4е са българи.Но приzнават,4е имат и български елемент.А 6кеите са 4аст от българското население там.

Това да ти zву4и поzнато?
Центърътъ на градъ Брашовъ (Die innere Stadt), сир. сѫщинскиятъ староврѣмски градъ, е построенъ въ една равна котловина, висока 572 м. надъ мор. пов. Тая часть на града е била обиколена съ крѣпостна стѣна, кули и щандове, които и днесъ още отъ часть сѫ запазени. Има още три дълги прѣдградия, които се простиратъ въ три различни посоки: къмъ сѣверъ Стариятъ градъ (Altstadt), на сѣвероизтокъ Блуменау (Blumenau) и на югъ тъй нареч. сега Горньо или Ромънско прѣдградие (Obere Vorstadt), гдѣто едно врѣме сѫ живѣли българи, а сега само ромъни. Отначало въ това прѣдградие, до като българскиятъ елементъ още се е държалъ, ромънитѣ сѫ били малочислени, но колкото повече българщината тукъ изчезвала, толкова повече се изтъквали ромънитѣ, докато най-сетнѣ въ това прѣдградие останали само ромъни. Очевидно е, че ромънитѣ се размножавали като поглъщали българитѣ. Сега ромънитѣ въ Брашовъ заематъ значителна часть и отъ стария градъ, гдѣто прѣди единъ вѣкъ не ги е имало, а както се размножаватъ бързо, може да се прѣдвиди, че тѣ ще станѫтъ въ скоро бѫдѫще най-многобройниятъ елементъ въ Брашовъ. Сега сѫ вече достигнали числото на саксонцитѣ: споредъ послѣдното прѣброяванье въ Брашовъ живѣѭтъ 29,581 жителя, отъ които 9599 сѫ саксонци, 9508 — маджари и 9079 — ромъни. За тая способность на ромън-

1. Най-главнитѣ занаяти и сега сѫ: сукнарство, кожарство, дърводѣлство, разни метални индустрии и пр.
11
ския елементъ, да се размножава, като асимилира други народности, особено българитѣ, ние не трѣба да се чудимъ, като имаме прѣдъ видъ станалото поромънванье на старото славяно-българско население въ Влашко, което отначало двойно и тройно е надминавало първитѣ ромъни. И въ Брашовъ, както и всѫду другадѣ, поромънваньето е тотално завършено: хората отъ прѣдградието Шкеи не само че не помнѭтъ, да сѫ били нѣкога българи, но по никой начинъ не искатъ и да повѣрватъ, че такова нѣщо е възможно. Така мислѭтъ не само по-проститѣ, но и интелигентнитѣ ромъни, родени въ Брашовъ. Съ недовѣрие и зачуденость се посрещнѫхѫ въ крѫга на нѣкои млади ромънски професори моитѣ издирвания, които имахѫ за цѣль, да откриѭтъ слѣди отъ българското минѫло на Брашовскитѣ шкеи. Най-много се отличаваше като невѣренъ Тома г. Питишъ, корененъ Брашовски „шкяй”, сега гимназиаленъ професоръ въ Букурещъ. Характеристично бѣше за мене, когато госп. Питишъ сърдито отблъсваше подозрѣнието, което изказа професоръ Богданъ, че въ жилитѣ на г. Питишъ тече българска кръвь. А г. Питишъ е ромънски фолклористъ! Споредъ него названията „шкеи”, „bolgárszeg” означавали пакъ ромъни, които били така наречени погрѣшно и пр. Между туй моитѣ кратковременни издирвания върху минѫалото на ромънитѣ отъ прѣдградието Шкеи ме убѣдихѫ, че на това игнориранье историята отъ страна на интелигентнитѣ брашовски ромъни не е толкова причина недостатъкъ отъ исторични данни по въпроса, колкото едно прѣдвзето мнѣние, което е убило у тѣхъ всѣки истински историченъ интересъ къмъ собственото имъ минѫло. Освѣнъ гдѣто досега никой не се е наелъ да събере многобройнитѣ славянски мѣстни названия, както въ града, така и въ околностьта му, но никой до сега не се е погрижилъ, поне да поразрови архивитѣ въ Брашовъ специално съ тая цѣль. Азъ нѣмахъ възможность, да събирамъ мѣстни названия, ако и да се убѣдихъ отъ малкото примѣри, които ми се казаха, че трудътъ не би билъ напразенъ. Така напр. въ прѣдградието Шкеи най-дългата улица се казва „Ре tocile”. Очевидно е, че това име е отъ думата „точило”, въ свръзка съ гайтанджийския занаятъ на старитѣ жители отъ тая улица, за което и сега още се помни. Повечко ме интересуваше архивата на най-старата черква „св. Николай” въ българското прѣдградие. Тази черква и сега има още надъ входната врата старъ кирилски падписъ:

† В имѣ ѡтца и сина и светаго дѹха начѧ сѧ и създа сѧ съи вънѣтрънїи храм божїем поспѣшенїем от нѣкых христолюбивъıх христїанъ даанїемъ и помилованїемъ благочъстивих господарех ѿ Молдова и ѿ Влашкои земли, въ имѣ оуспѣнїю богородици и свѧтоархиерарха и чоудотворца Николы. По том же въ лѣто ҂зц҃в ( = 7092 сир. 1584) благочестиви Јѡ Петръ воевод Черчел видѣ съ храмь обет(ъ)шаем же и неоукрашен, желанїем божїемь разпалих сѫ и оукрасив ѫ въсѣм божїими с(ве)тых его въѡбраженїи и създа помѣникь и припрат шестостлънень. По сих же лѣто ҂зрг҃ ( = 7103 сир. 1595) христолюбиви господ. Јѡ Аарон воивод, и съ древним добрымъ господаремь послѣдова въобразив помѣник прѣпрат божїим свѧтых въсѣх зраков .... писал .... и създахмо прагъ.



12

И ѿ селѣ, кого изберет господаремь быти ........................ Пис. в лѣт. ҂зр҃з ( = 7107 = 1599)



Въ черковната архива се пазѭтъ и до днесь пергаментови хрисовули отъ споменѫтитѣ въ тоя надписъ войводи, както и отъ други по-нови, които сѫ надарили черквата съ щедри помощи. Тия хрисовули се съхранявате въ една желѣзна каса, като най-голѣма драгоцѣнность.


http://www.promacedonia.org/lm/lm_vyved.htm

Забележи какво каzва,НЕ "българите",а "българ6тината" но колкото повече българщината тукъ изчезвала, толкова повече се изтъквали ромънит&#