|
И до днес т.нар. Сан Стефанска България се представя в учебниците ни по история, пък и във всяка що годе сериозна историческа книга като някакъв идеал на българското обединение. Малко хора си дават сметка,че в действителност
не е така. Да видим сега кои български земи остават извън границите на Сан Стефанска България:
1. Долината на река Велика Морава, Тимошко и Белградско присъединени към Сърбия в периода 1806-1812 год. с покровителството на Русия, която раздава на сърбите български територии, както и падне.По време на Освобождение-то само в Крушевецки, Алексиначки и Неготински окръзи живеят около 200 000 българи. Българско е и цялото население от Пожарево до Гълъбец, както и това около градовете Кюприя и Свилянци. На ляво от река Велика Морава също живеят много българи- в областите Левач,Темнич,Жупа, около Рача и Лепеница. В Белградско български са следните села и градчета: Яйнци, Железник,Баница, Ритопе, Гроцка, Ресник, Бяла вода, Мириево, Вишница, Рушан и мн.др. Според Вук Караджич българите в първите години на 19 век образували политическа сила в самия Белград, което показва,че те не са били там никак малко.
2. Нишкия санджак с градовете Ниш, Лесковец, Прокопие и Куршумлия, окупирани от Сърбия в хода на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.
3. Източен Банат с градовете Панчево Вършец, Ковин и Бела църква. Според сръбският езиковед Карич на моравско наречие се е говорило и в Австрия и в Банат ( тогава, когато той е писал своят труд, тези земи са били под властта на Австро-Унгария). Не е трудно да се досетим, откъде са дошли българите там-най-вече от Македония, Косово, но и от Прокопие, Смедерево и т.н.
4. Югоизточно Косово, с градовете Гиляне, Качаник, Призрен и областите Гора, Жупа, Сирнич и Ополе ( в последната живеят албанизирани българи мюсюлмани).
5. Районите на градовете Бер, Кайляри и Кожани.
6. Районът на Родопите и Беломорска Тракия.
7. Българските земи в Изт.Тракия със селищата Енос, Кешан, Булгаркьой, Виза, Малагра, Мидия, Чорлу и Чаталджа.
8. Северна Добруджа.
9. Областта Голо бърдо в Албания.
10. Южна Бесарабия населена с компактно българско население.
11. Районът между Турну Мъгурели и Корабия в Румъния, където живеят, т,нар, българи-тукани, въобще дори през 19 век по-голямата част от населението на Олтения е говорело все още български.Да не говорим,че българско е било голяма част от населението на Букурещко, около Гюргево и Браила, в окръг Телеорман, около Плоещ и т.н.
Ето къде според проф.Беньо Цонев се говори български на Балканите:
Етнографска граница между българи и албанци си остава приеманата у нас естествена граница за Македония към северозапад, именно Скопска Черна-гора, Шар-планина и река Черни Дрин дори до Дебър, дето границата прескача Дрин, за да обеме българо-помашките селища на запад от Дрин; Търново, Косовец, Себище, Борово, Стеблево, отдето през планината Ястребец се спуща по западния бряг на Охридското-езеро право през Корча до Грамос-планина, дето възвива на изток, та през Горуша-планина и през Костенария отива под Хрупища, дето поема река Бистрица, която оставя при Шатаща, за да мине през Кожани и да се съедини пак с нея и да върви по нейното течение до Солунския залив. От Солун през Лъгадинското поле и през Башик-даг границата отива към устието на Струма, отдето върви де по-близо, де по-далеч до морския бряг дори до Силиврия и Чаталджа, та и до околностите на Цариград.
Същият посочва,че границата между българи и сърби започва отвъд Морава и върви по линият Смедерево-Паланка-Крагуевец-Тръстеник-Куршумлия-Призрен.
|
Българската етническа територия и Сан Стефанска бъ
