|
Най-голямата простотия, която съм срещал в Уикипедията (и стои вече няколко години):
Павликяните, които били преселени на Балканите, са говорели на арменски език. Смята се, че приобщаването на павликяните към езика на мнозинството на територията на днешна България и на територията на днешна Република Македония е протичало в различно време.
Изследователят П. Голийски на базата на редица езикови факти твърди, че окончателното деарменизиране и съответно българизиране на павликяните настъпва някъде около самия край на 15 век и в самото начало на 16 век, а на територията на днешна Македония към средата на 17 век.
Има изключения в бившата Павликянската област между Пловдив и Карлово, където този процес е приключил към втората половина на 19 век, когато е прекъснато католическото богослужение на арменски език (вж. Й. Пердахджеан), забраняват се старите павликянски традиции, курбаните, сватбите, годежите, имената, даже и носиите (вместо пищимала се въвежда сукманът) (вж. Н. Неделчев). Това е резултат от активизирането на католическите мисионери, които се възползвали от стремежа на турското правителство в средата на 19 век да търси пътища за сближение със западноевропейските страни. Известно е също, че Васил Левски, който е родом от тази област, владее арменски език (вж. Ст. Заимов). Към средата на 19 век арменци са ръководели църковни настоятелства на покатоличените павликяни в областта, а в началото на 20 век местните жители са съхранявали литература на арменски език (вж. Й. Пердахджеан). В музея на Васил Левски в Ловеч също се съхраняват стари арменски книги.
Езиковедите след Освобождението и през миналия век установяват, че павликяните говорят български език на особен диалект. Наред с общите закономерности на този павликянски диалект, те отбелязват редица особености, които са свързани с местните павликянски говори. През втората половина на 20 век следи от арменския език в павликянския диалект се установяват от специалиста по арменски език в Софийския университет - доц. д-р Едуард Селян. Малко по-късно друг специалист по арменски език от същия университет, гл. ас. Петър Голийски, разглежда арменското етническо присъствие в българските земи през средновековието на основата на допълнителни данни от българските говори и заключава, че антропонимите от арменски произход припокриват районите, населени с павликяни през 15 – 18 век.
Особено смешен е този абзац: Има изключения в бившата Павликянската област между Пловдив и Карлово, където този процес е приключил към втората половина на 19 век, когато е прекъснато католическото богослужение на арменски език (вж. Й. Пердахджеан), забраняват се старите павликянски традиции, курбаните, сватбите, годежите, имената, даже и носиите (вместо пищимала се въвежда сукманът) (вж. Н. Неделчев). Това е резултат от активизирането на католическите мисионери, които се възползвали от стремежа на турското правителство в средата на 19 век да търси пътища за сближение със западноевропейските страни. Известно е също, че Васил Левски, който е родом от тази област, владее арменски език (вж. Ст. Заимов). Към средата на 19 век арменци са ръководели църковни настоятелства на покатоличените павликяни в областта, а в началото на 20 век местните жители са съхранявали литература на арменски език (вж. Й. Пердахджеан). В музея на Васил Левски в Ловеч също се съхраняват стари арменски книги.
Комитаа, вместо да се занимаваш с "българите" сулиоти, се вземи в ръце и погледни къщичката си, това горе е скандално невярно!!!
|
най-голямата простотия
