Мисля, че трябва да отделите повече внимание на един малък народ от третия дял на нашите велики прадеди - Хайландурите. Един ден те чули за прекрасните планини на Шотландия и решили, че се нуждаят от облагородяване. Завързали меховете с кобилешко мляко за седлата, яхнали конете и потеглили. Докато яздели на запад - млякото вкисвало. Някъде към Франция вкиснало съвсем и се наложило да го изхвърлят. Местните гали го посъбрали, харесали го и от тогава насам правят френските сирена от подаръка на ювигите. Но ... пътуването продължавало. Суровите конници неотклонно яздели с блясъка на залязващото слънце в очите и дори не забелязали как прецапали Ламанша. Малко им се понамокрили кожените ботуши и започнали да понамирисват. Когато най-после пристигнали в Шотландия решили да премахнат миризмата, като ги изплакнат с местна ракия. Но употребената ракия придобила вълшебен цвят а и на вкус им харесала та до ден днешен правят уиски. Не знам откъде идва името му, значението на думата чезне в дълбоките дебри на старохайландурския език но питието и до ден днешен носи духа на волните степи, на уморени коне и на железни мъже.
После се заели с облагородяването. Крал Артур отнесъл набързо вихъра на гнева им. Останала само кръглата маса. И още много други велики дела свършили. Е, без да искат, от недоглеждане порутили половината от Стоунхенж. За да си отмъстят, англичаните нарочно им изкривяват името на хайландъри. Но и досега, когато в мъгливия северозапад на света мрачния дени си отива и за последен път проблясва над планините на пиктите, в бляскавия процеп още може да се видят силуетите на конниците, тръгнали да търсят черния овен, дето разнася бутилките с уиски.

Вашингтон освободи хамариканците, Колт ги направи равни, а Калашников им еба мамата.