Биологично основно на хората, населявали нашите земи преди "великото преселение на народите", т.е. на късноантичното население в римски провинции Малка Скития, двете Мизия, двете Дакии, Тракия, Родопа, Хемимонт, Европа, двете Македонии. Това население преобладаващо е било от тракийски произход, смесено с преселници отвсякъде другаде от пределите на Римската империя и с някои варварски племена навлезли в нея. Тракийският език е бил на изчезване и се е говорело основно на латински (на север от Балкана) и на гръцки (на юг от него). През 6-7в. (а някъде и до 9в. и дори по-късно) са протичали сложни процеси на езикова и културна славянизация на основна част от горното население. Процесът на културно славянизиране през 6-7в. е протичал при перманентните нахлувания на славяни по тези земи и включване в редиците им на местно население от нисшите слоеве, което се е инкорпорирало в славянските социални микрообщества. Славянските "комуни" са били привлекателни за селяните-земеделци (свободни, зависими, колонати и роби), а тази културна "славянизация" е вървяла редом и с езикова такава (това е езикът на комуната, независимо от произхода на членовете й). Създаването на Българската държава е друга история, без връзка с историята на произхода ни. Българската държава постепенно е създала нови отношения на йерархически зависимости и социални разслоения, практически към 9-10в. славянската "комуна" от 6-7в. вече не е съществувала, а е останал само езикът й, говорен от бившите комунари. Този език обаче става официален в България, което дава нов тласък за славянизация на остатъци от неславянизирани общности. Иначе приносът на създателите на държавата България - прабългарите, относно етногенезата на новият славяноезичен етнос по нашите земи е нищожен.